1 П одир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

After these things, there was a feast of the Jews, and Jesus went up to Jerusalem.

2 А в Ерусалим, близо до овчата <порта>, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

Now in Jerusalem by the sheep gate, there is a pool, which is called in Hebrew, “Bethesda”, having five porches.

3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

In these lay a great multitude of those who were sick, blind, lame, or paralyzed, waiting for the moving of the water;

4 З ащото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].

for an angel went down at certain times into the pool, and stirred up the water. Whoever stepped in first after the stirring of the water was healed of whatever disease he had.

5 И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

A certain man was there, who had been sick for thirty-eight years.

6 И сус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече <боледувал>, каза му: Искаш ли да оздравееш?

When Jesus saw him lying there, and knew that he had been sick for a long time, he asked him, “Do you want to be made well?”

7 Б олният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

The sick man answered him, “Sir, I have no one to put me into the pool when the water is stirred up, but while I’m coming, another steps down before me.”

8 И сус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.

Jesus said to him, “Arise, take up your mat, and walk.”

9 И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

Immediately, the man was made well, and took up his mat and walked. Now it was the Sabbath on that day.

10 З атова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.

So the Jews said to him who was cured, “It is the Sabbath. It is not lawful for you to carry the mat.”

11 Н о той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?

He answered them, “He who made me well, the same said to me, ‘Take up your mat, and walk.’ ”

12 П опитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?

Then they asked him, “Who is the man who said to you, ‘Take up your mat, and walk’ ?”

13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.

But he who was healed didn’t know who it was, for Jesus had withdrawn, a crowd being in the place.

14 П о-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

Afterward Jesus found him in the temple, and said to him, “Behold, you are made well. Sin no more, so that nothing worse happens to you.”

15 Ч овекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

The man went away, and told the Jews that it was Jesus who had made him well.

16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

For this cause the Jews persecuted Jesus, and sought to kill him, because he did these things on the Sabbath.

17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

But Jesus answered them, “My Father is still working, so I am working, too.”

18 З атова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и <така> правеше Себе Си равен на Бога.

For this cause therefore the Jews sought all the more to kill him, because he not only broke the Sabbath, but also called God his own Father, making himself equal with God.

19 З атова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

Jesus therefore answered them, “Most certainly, I tell you, the Son can do nothing of himself, but what he sees the Father doing. For whatever things he does, these the Son also does likewise.

20 З ащото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

For the Father has affection for the Son, and shows him all things that he himself does. He will show him greater works than these, that you may marvel.

21 П онеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

For as the Father raises the dead and gives them life, even so the Son also gives life to whom he desires.

22 З ащото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,

For the Father judges no one, but he has given all judgment to the Son,

23 з а да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

that all may honor the Son, even as they honor the Father. He who doesn’t honor the Son doesn’t honor the Father who sent him.

24 И стина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

“Most certainly I tell you, he who hears my word, and believes him who sent me, has eternal life, and doesn’t come into judgment, but has passed out of death into life.

25 И стина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.

Most certainly, I tell you, the hour comes, and now is, when the dead will hear the Son of God’s voice; and those who hear will live.

26 З ащото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

For as the Father has life in himself, even so he gave to the Son also to have life in himself.

27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.

He also gave him authority to execute judgment, because he is a son of man.

28 Н едейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,

Don’t marvel at this, for the hour comes, in which all that are in the tombs will hear his voice,

29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

and will come out; those who have done good, to the resurrection of life; and those who have done evil, to the resurrection of judgment.

30 А з не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

I can of myself do nothing. As I hear, I judge, and my judgment is righteous; because I don’t seek my own will, but the will of my Father who sent me.

31 А ко свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.

“If I testify about myself, my witness is not valid.

32 Д руг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.

It is another who testifies about me. I know that the testimony which he testifies about me is true.

33 В ие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.

You have sent to John, and he has testified to the truth.

34 ( Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).

But the testimony which I receive is not from man. However, I say these things that you may be saved.

35 Т ой беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.

He was the burning and shining lamp, and you were willing to rejoice for a while in his light.

36 Н о Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

But the testimony which I have is greater than that of John, for the works which the Father gave me to accomplish, the very works that I do, testify about me, that the Father has sent me.

37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

The Father himself, who sent me, has testified about me. You have neither heard his voice at any time, nor seen his form.

38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

You don’t have his word living in you; because you don’t believe him whom he sent.

39 В ие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

“You search the Scriptures, because you think that in them you have eternal life; and these are they which testify about me.

40 и <пак> не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

Yet you will not come to me, that you may have life.

41 О т човеци слава не приемам;

I don’t receive glory from men.

42 н о зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

But I know you, that you don’t have God’s love in yourselves.

43 А з дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

I have come in my Father’s name, and you don’t receive me. If another comes in his own name, you will receive him.

44 К ак можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

How can you believe, who receive glory from one another, and you don’t seek the glory that comes from the only God?

45 Н е мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.

“Don’t think that I will accuse you to the Father. There is one who accuses you, even Moses, on whom you have set your hope.

46 З ащото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.

For if you believed Moses, you would believe me; for he wrote about me.

47 Н о ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?

But if you don’t believe his writings, how will you believe my words?”