1 П одир смъртта на Исуса, израилтяните се допитаха до Господа, казвайки: Кой пръв ще възлезе за нас против ханаанците да воюва против тях?

After the death of Joshua, the children of Israel asked of Yahweh, saying, “Who should go up for us first against the Canaanites, to fight against them?”

2 И Господ каза: Юда ще възлезе, ето, предадох земята в ръката му.

Yahweh said, “Judah shall go up. Behold, I have delivered the land into his hand.”

3 Т огава Юда каза на брата си Симеона: Възлез с мене в моя предел, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоя предел. И Симеон отиде с него.

Judah said to Simeon his brother, “Come up with me into my lot, that we may fight against the Canaanites; and I likewise will go with you into your lot.” So Simeon went with him.

4 Ю да, прочее, възлезе; и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им; и те поразиха от тях във Везек десет хиляди мъже.

Judah went up, and Yahweh delivered the Canaanites and the Perizzites into their hand. They struck ten thousand men in Bezek.

5 И намериха Адонивезека във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.

They found Adoni-Bezek in Bezek, and they fought against him. They struck the Canaanites and the Perizzites.

6 А Адонивезек побягна; но те го погнаха и хванаха го, и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.

But Adoni-Bezek fled. They pursued him, caught him, and cut off his thumbs and his big toes.

7 И рече Адонивезек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на нозете си са събирали <трохи> под трапезата ми; както съм аз правил, така ми въздаде Бог. И доведоха го в Ерусалим, гдето и умря.

Adoni-Bezek said, “Seventy kings, having their thumbs and their big toes cut off, scavenged under my table. As I have done, so God has done to me.” They brought him to Jerusalem, and he died there.

8 И юдейците воюваха против Ерусалим, и, като го завладяха, поразиха го с острото на ножа и предадоха града на огън.

The children of Judah fought against Jerusalem, took it, struck it with the edge of the sword, and set the city on fire.

9 П одир това, юдейците слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата, и в южната и в полската страни.

After that, the children of Judah went down to fight against the Canaanites who lived in the hill country, and in the South, and in the lowland.

10 Ю да отиде и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а по-напред името на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесая, Ахимана и Талмая;

Judah went against the Canaanites who lived in Hebron. (The name of Hebron before that was Kiriath Arba.) They struck Sheshai, Ahiman, and Talmai.

11 и от там отиде против жителите на Девир (а по-напред името на Девир беше Кириат-сефер).

From there he went against the inhabitants of Debir. (The name of Debir before that was Kiriath Sepher.)

12 И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена.

Caleb said, “I will give Achsah my daughter as wife to the man who strikes Kiriath Sepher, and takes it.”

13 И превзе го Готониил, син на Кенеза, по-малкия брат на Халева; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

Othniel the son of Kenaz, Caleb’s younger brother, took it, so he gave him Achsah his daughter as his wife.

14 И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?

When she came, she got him to ask her father for a field. She dismounted from off of her donkey; and Caleb said to her, “What would you like?”

15 А тя му рече: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И Халев й даде горните извори и долните извори.

She said to him, “Give me a blessing; because you have set me in the land of the South, give me also springs of water.” Then Caleb gave her the upper springs and the lower springs.

16 И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с юдейците, в Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха та се заселиха между людете.

The children of the Kenite, Moses’ brother-in-law, went up out of the city of palm trees with the children of Judah into the wilderness of Judah, which is in the south of Arad; and they went and lived with the people.

17 Т огава Юда отиде с брата си Симеона, та поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът се нарече Орма.

Judah went with Simeon his brother, and they struck the Canaanites who inhabited Zephath, and utterly destroyed it. The name of the city was called Hormah.

18 Ю да завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.

Also Judah took Gaza with its border, and Ashkelon with its border, and Ekron with its border.

19 Г оспод беше с Юда; и той изгони <жителите на> хълмистата страна, обаче, не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.

Yahweh was with Judah; and drove out the inhabitants of the hill country; for he could not drive out the inhabitants of the valley, because they had chariots of iron.

20 И дадоха Хеврон на Халева, според както Моисей беше казал; и той изгони от там тримата Енакови синове.

They gave Hebron to Caleb, as Moses had said, and he drove the three sons of Anak out of there.

21 А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, <както живеят и> до днес.

The children of Benjamin did not drive out the Jebusites who inhabited Jerusalem, but the Jebusites dwell with the children of Benjamin in Jerusalem to this day.

22 С ъщо и Иосифовият дом, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.

The house of Joseph also went up against Bethel, and Yahweh was with them.

23 И Иосифовият дом прати да съгледат Ветил (а по-напред името на града беше Луз).

The house of Joseph sent to spy out Bethel. (The name of the city before that was Luz.)

24 И съгледателите видяха един човек, който излизаше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще ти покажем милост.

The watchers saw a man come out of the city, and they said to him, “Please show us the entrance into the city, and we will deal kindly with you.”

25 И той им показа входа на града, и те поразиха града с острото на ножа, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.

He showed them the entrance into the city, and they struck the city with the edge of the sword; but they let the man and all his family go.

26 И човекът отиде в Хетейската земя, гдето и съгради град и нарече го Луз, както е името му и до днес.

The man went into the land of the Hittites, built a city, and called its name Luz, which is its name to this day.

27 М анасия не изгони <жителите на> Ветсан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Ивлеам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в оная земя.

Manasseh did not drive out the inhabitants of Beth Shean and its towns, nor Taanach and its towns, nor the inhabitants of Dor and its towns, nor the inhabitants of Ibleam and its towns, nor the inhabitants of Megiddo and its towns; but the Canaanites would dwell in that land.

28 А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем.

When Israel had grown strong, they put the Canaanites to forced labor, and did not utterly drive them out.

29 Н ито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер помежду им.

Ephraim didn’t drive out the Canaanites who lived in Gezer, but the Canaanites lived in Gezer among them.

30 З авулон тоже не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.

Zebulun didn’t drive out the inhabitants of Kitron, nor the inhabitants of Nahalol; but the Canaanites lived among them, and became subject to forced labor.

31 А сир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;

Asher didn’t drive out the inhabitants of Acco, nor the inhabitants of Sidon, nor of Ahlab, nor of Achzib, nor of Helbah, nor of Aphik, nor of Rehob;

32 н о асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.

but the Asherites lived among the Canaanites, the inhabitants of the land; for they did not drive them out.

33 Н ефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и на Ветенат му плащаха данък.

Naphtali didn’t drive out the inhabitants of Beth Shemesh, nor the inhabitants of Beth Anath; but he lived among the Canaanites, the inhabitants of the land. Nevertheless the inhabitants of Beth Shemesh and of Beth Anath became subject to forced labor.

34 И аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата страна, защото не ги оставиха да слизат в долината;

The Amorites forced the children of Dan into the hill country, for they would not allow them to come down to the valley;

35 н о аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим. Но при все това, ръката на Иосифовия дом преодоля, така щото ония бяха обложени с данък.

but the Amorites would dwell in Mount Heres, in Aijalon, and in Shaalbim. Yet the hand of the house of Joseph prevailed, so that they became subject to forced labor.

36 А пределът на аморейците беше от нагорнището на Акравим, от скалата и нагоре.

The border of the Amorites was from the ascent of Akrabbim, from the rock, and upward.