1 Н е съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

Am I not free? Am I not an apostle? Haven’t I seen Jesus Christ, our Lord? Aren’t you my work in the Lord?

2 Н а други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.

If to others I am not an apostle, yet at least I am to you; for you are the seal of my apostleship in the Lord.

3 Е то моето оправдание пред тия, които изпитват <поведението> ми:

My defense to those who examine me is this.

4 Н ямаме ли право да ядем и да пием <за сметка на църквите?>

Have we no right to eat and to drink?

5 Н ямаме ли право <и ние>, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

Have we no right to take along a wife who is a believer, even as the rest of the apostles, and the brothers of the Lord, and Cephas?

6 И ли само аз и Варнава нямаме право да не работим <за прехраната си?>

Or have only Barnabas and I no right to not work?

7 К ой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

What soldier ever serves at his own expense? Who plants a vineyard, and doesn’t eat of its fruit? Or who feeds a flock, and doesn’t drink from the flock’s milk?

8 П о човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

Do I speak these things according to the ways of men? Or doesn’t the law also say the same thing?

9 З ащото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли <тук> се грижи Бог,

For it is written in the law of Moses, “You shall not muzzle an ox while it treads out the grain.” Is it for the oxen that God cares,

10 и ли <го казва> несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, <трябва да вършее> с надежда, че ще участвува в плода.

or does he say it assuredly for our sake? Yes, it was written for our sake, because he who plows ought to plow in hope, and he who threshes in hope should partake of his hope.

11 А ко ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

If we sowed to you spiritual things, is it a great thing if we reap your fleshly things?

12 А ко други участвуват в <това> право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

If others partake of this right over you, don’t we yet more? Nevertheless we did not use this right, but we bear all things, that we may cause no hindrance to the Good News of Christ.

13 Н е знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

Don’t you know that those who serve around sacred things eat from the things of the temple, and those who wait on the altar have their portion with the altar?

14 Т ака и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

Even so the Lord ordained that those who proclaim the Good News should live from the Good News.

15 Н о аз не съм използувал ни една от тия <наредби>, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

But I have used none of these things, and I don’t write these things that it may be done so in my case; for I would rather die, than that anyone should make my boasting void.

16 З ащото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.

For if I preach the Good News, I have nothing to boast about; for necessity is laid on me; but woe is to me, if I don’t preach the Good News.

17 П онеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само <изпълнявам> повереното ми настойничество:

For if I do this of my own will, I have a reward. But if not of my own will, I have a stewardship entrusted to me.

18 И тъй, каква е моята награда? <Тая> че, като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.

What then is my reward? That, when I preach the Good News, I may present the Good News of Christ without charge, so as not to abuse my authority in the Good News.

19 З ащото, при все че съм свободен от всичките <човеци>, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.

For though I was free from all, I brought myself under bondage to all, that I might gain the more.

20 Н а юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, <станах> като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.

To the Jews I became as a Jew, that I might gain Jews; to those who are under the law, as under the law, that I might gain those who are under the law;

21 Н а тия, които нямат закон, <станах> като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

to those who are without law, as without law (not being without law toward God, but under law toward Christ), that I might win those who are without law.

22 Н а слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

To the weak I became as weak, that I might gain the weak. I have become all things to all men, that I may by all means save some.

23 В сичко <това> върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

Now I do this for the sake of the Good News, that I may be a joint partaker of it.

24 Н е знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а <само> един получава наградата? Така тичайте, щото да <я> получите.

Don’t you know that those who run in a race all run, but one receives the prize? Run like that, that you may win.

25 И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те <вършат това> за да получат тленен венец, а ние нетленен.

Every man who strives in the games exercises self-control in all things. Now they do it to receive a corruptible crown, but we an incorruptible.

26 И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

I therefore run like that, as not uncertainly. I fight like that, as not beating the air,

27 н о уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.

but I beat my body and bring it into submission, lest by any means, after I have preached to others, I myself should be rejected.