1 Е дна събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

It happened that when He went into the house of one of the leaders of the Pharisees on the Sabbath to eat bread, they were watching Him closely.

2 И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.

And there in front of Him was a man suffering from dropsy.

3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

And Jesus answered and spoke to the lawyers and Pharisees, saying, “ Is it lawful to heal on the Sabbath, or not?”

4 А те мълчаха. И Той, като хвана <човека>, изцели го и го пусна.

But they kept silent. And He took hold of him and healed him, and sent him away.

5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?

And He said to them, “ Which one of you will have a son or an ox fall into a well, and will not immediately pull him out on a Sabbath day?”

6 И не можаха да отговорят на това.

And they could make no reply to this. Parable of the Guests

7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

And He began speaking a parable to the invited guests when He noticed how they had been picking out the places of honor at the table, saying to them,

8 К огато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

“When you are invited by someone to a wedding feast, do not take the place of honor, for someone more distinguished than you may have been invited by him,

9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

and he who invited you both will come and say to you, ‘Give your place to this man,’ and then in disgrace you proceed to occupy the last place.

10 Н о когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.

But when you are invited, go and recline at the last place, so that when the one who has invited you comes, he may say to you, ‘Friend, move up higher’; then you will have honor in the sight of all who are at the table with you.

11 З ащото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

For everyone who exalts himself will be humbled, and he who humbles himself will be exalted.”

12 К аза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

And He also went on to say to the one who had invited Him, “When you give a luncheon or a dinner, do not invite your friends or your brothers or your relatives or rich neighbors, otherwise they may also invite you in return and that will be your repayment.

13 Н о когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

But when you give a reception, invite the poor, the crippled, the lame, the blind,

14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

and you will be blessed, since they do not have the means to repay you; for you will be repaid at the resurrection of the righteous.”

15 И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

When one of those who were reclining at the table with Him heard this, he said to Him, “ Blessed is everyone who will eat bread in the kingdom of God!” Parable of the Dinner

16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

But He said to him, “ A man was giving a big dinner, and he invited many;

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже <всичко> е вече готово.

and at the dinner hour he sent his slave to say to those who had been invited, ‘Come; for everything is ready now.’

18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

But they all alike began to make excuses. The first one said to him, ‘I have bought a piece of land and I need to go out and look at it; please consider me excused.’

19 Д руг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

Another one said, ‘I have bought five yoke of oxen, and I am going to try them out; please consider me excused.’

20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

Another one said, ‘ I have married a wife, and for that reason I cannot come.’

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

And the slave came back and reported this to his master. Then the head of the household became angry and said to his slave, ‘Go out at once into the streets and lanes of the city and bring in here the poor and crippled and blind and lame.’

22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

And the slave said, ‘Master, what you commanded has been done, and still there is room.’

23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и <колкото намериш> накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

And the master said to the slave, ‘Go out into the highways and along the hedges, and compel them to come in, so that my house may be filled.

24 з ащото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

For I tell you, none of those men who were invited shall taste of my dinner.’” Discipleship Tested

25 А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

Now large crowds were going along with Him; and He turned and said to them,

26 А ко дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

“ If anyone comes to Me, and does not hate his own father and mother and wife and children and brothers and sisters, yes, and even his own life, he cannot be My disciple.

27 К ойто не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

Whoever does not carry his own cross and come after Me cannot be My disciple.

28 З ащото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да <я> доизкара?

For which one of you, when he wants to build a tower, does not first sit down and calculate the cost to see if he has enough to complete it?

29 Д а не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:

Otherwise, when he has laid a foundation and is not able to finish, all who observe it begin to ridicule him,

30 Т ози човек почна да гради, но не можа да доизкара.

saying, ‘This man began to build and was not able to finish.’

31 И ли кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет <хиляди>?

Or what king, when he sets out to meet another king in battle, will not first sit down and consider whether he is strong enough with ten thousand men to encounter the one coming against him with twenty thousand?

32 И наче, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

Or else, while the other is still far away, he sends a delegation and asks for terms of peace.

33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

So then, none of you can be My disciple who does not give up all his own possessions.

34 П рочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

“Therefore, salt is good; but if even salt has become tasteless, with what will it be seasoned?

35 Т я не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.

It is useless either for the soil or for the manure pile; it is thrown out. He who has ears to hear, let him hear.”