1 Т огава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:

Now the Lord said to Moses and Aaron in the land of Egypt,

2 Т оя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.

“ This month shall be the beginning of months for you; it is to be the first month of the year to you.

3 Г оворете на цялото Израилево общество, като <им> кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.

Speak to all the congregation of Israel, saying, ‘On the tenth of this month they are each one to take a lamb for themselves, according to their fathers’ households, a lamb for each household.

4 Н о ако домашните са малцина за агнето, тогава <домакинът> и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците <в тях>; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.

Now if the household is too small for a lamb, then he and his neighbor nearest to his house are to take one according to the number of persons in them; according to what each man should eat, you are to divide the lamb.

5 А гнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.

Your lamb shall be an unblemished male a year old; you may take it from the sheep or from the goats.

6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в <домовете си> да го заколят привечер.

You shall keep it until the fourteenth day of the same month, then the whole assembly of the congregation of Israel is to kill it at twilight.

7 П осле нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.

Moreover, they shall take some of the blood and put it on the two doorposts and on the lintel of the houses in which they eat it.

8 П рез същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.

They shall eat the flesh that same night, roasted with fire, and they shall eat it with unleavened bread and bitter herbs.

9 Д а не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.

Do not eat any of it raw or boiled at all with water, but rather roasted with fire, both its head and its legs along with its entrails.

10 И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.

And you shall not leave any of it over until morning, but whatever is left of it until morning, you shall burn with fire.

11 И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, <понеже е време на> Господното минаване.

Now you shall eat it in this manner: with your loins girded, your sandals on your feet, and your staff in your hand; and you shall eat it in haste—it is the Lord’s Passover.

12 З ащото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.

For I will go through the land of Egypt on that night, and will strike down all the firstborn in the land of Egypt, both man and beast; and against all the gods of Egypt I will execute judgments— I am the Lord.

13 И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва.

The blood shall be a sign for you on the houses where you live; and when I see the blood I will pass over you, and no plague will befall you to destroy you when I strike the land of Egypt. Feast of Unleavened Bread

14 О ня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.

‘Now this day will be a memorial to you, and you shall celebrate it as a feast to the Lord; throughout your generations you are to celebrate it as a permanent ordinance.

15 С едем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля.

Seven days you shall eat unleavened bread, but on the first day you shall remove leaven from your houses; for whoever eats anything leavened from the first day until the seventh day, that person shall be cut off from Israel.

16 Н а първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен <около> онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.

On the first day you shall have a holy assembly, and another holy assembly on the seventh day; no work at all shall be done on them, except what must be eaten by every person, that alone may be prepared by you.

17 Д а пазите, прочее, <празника> на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.

You shall also observe the Feast of Unleavened Bread, for on this very day I brought your hosts out of the land of Egypt; therefore you shall observe this day throughout your generations as a permanent ordinance.

18 О т вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.

In the first month, on the fourteenth day of the month at evening, you shall eat unleavened bread, until the twenty-first day of the month at evening.

19 С едем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец.

Seven days there shall be no leaven found in your houses; for whoever eats what is leavened, that person shall be cut off from the congregation of Israel, whether he is an alien or a native of the land.

20 Н ищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.

You shall not eat anything leavened; in all your dwellings you shall eat unleavened bread.’”

21 Т огава, <на четиринадесетия ден от месеца>, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.

Then Moses called for all the elders of Israel and said to them, “ Go and take for yourselves lambs according to your families, and slay the Passover lamb.

22 П осле да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която <ще приемете> в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на <къщната> врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта.

You shall take a bunch of hyssop and dip it in the blood which is in the basin, and apply some of the blood that is in the basin to the lintel and the two doorposts; and none of you shall go outside the door of his house until morning. A Memorial of Redemption

23 З ащото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази.

For the Lord will pass through to smite the Egyptians; and when He sees the blood on the lintel and on the two doorposts, the Lord will pass over the door and will not allow the destroyer to come in to your houses to smite you.

24 И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.

And you shall observe this event as an ordinance for you and your children forever.

25 К огато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба.

When you enter the land which the Lord will give you, as He has promised, you shall observe this rite.

26 И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба?

And when your children say to you, ‘ What does this rite mean to you?’

27 Щ е отговорите: Това е жертва <в спомен> на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха.

you shall say, ‘It is a Passover sacrifice to the Lord who passed over the houses of the sons of Israel in Egypt when He smote the Egyptians, but spared our homes.’” And the people bowed low and worshiped.

28 И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

Then the sons of Israel went and did so; just as the Lord had commanded Moses and Aaron, so they did.

29 И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък.

Now it came about at midnight that the Lord struck all the firstborn in the land of Egypt, from the firstborn of Pharaoh who sat on his throne to the firstborn of the captive who was in the dungeon, and all the firstborn of cattle.

30 И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

Pharaoh arose in the night, he and all his servants and all the Egyptians, and there was a great cry in Egypt, for there was no home where there was not someone dead.

31 И повика Моисея и Аарона <още> през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте;

Then he called for Moses and Aaron at night and said, “Rise up, get out from among my people, both you and the sons of Israel; and go, worship the Lord, as you have said.

32 п одкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене.

Take both your flocks and your herds, as you have said, and go, and bless me also.” Exodus of Israel

33 Т оже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.

The Egyptians urged the people, to send them out of the land in haste, for they said, “We will all be dead.”

34 И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си.

So the people took their dough before it was leavened, with their kneading bowls bound up in the clothes on their shoulders.

35 А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;

Now the sons of Israel had done according to the word of Moses, for they had requested from the Egyptians articles of silver and articles of gold, and clothing;

36 и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.

and the Lord had given the people favor in the sight of the Egyptians, so that they let them have their request. Thus they plundered the Egyptians.

37 П рочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, <на брой> около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.

Now the sons of Israel journeyed from Rameses to Succoth, about six hundred thousand men on foot, aside from children.

38 О ще с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда.

A mixed multitude also went up with them, along with flocks and herds, a very large number of livestock.

39 А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.

They baked the dough which they had brought out of Egypt into cakes of unleavened bread. For it had not become leavened, since they were driven out of Egypt and could not delay, nor had they prepared any provisions for themselves.

40 А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.

Now the time that the sons of Israel lived in Egypt was four hundred and thirty years.

41 И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя.

And at the end of four hundred and thirty years, to the very day, all the hosts of the Lord went out from the land of Egypt. Ordinance of the Passover

42 Т ова е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа.

It is a night to be observed for the Lord for having brought them out from the land of Egypt; this night is for the Lord, to be observed by all the sons of Israel throughout their generations.

43 И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея;

The Lord said to Moses and Aaron, “This is the ordinance of the Passover: no foreigner is to eat of it;

44 о баче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже.

but every man’s slave purchased with money, after you have circumcised him, then he may eat of it.

45 Н икой пришелец или наемник да не яде от нея.

A sojourner or a hired servant shall not eat of it.

46 В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите.

It is to be eaten in a single house; you are not to bring forth any of the flesh outside of the house, nor are you to break any bone of it.

47 Ц ялото общество израилтяни ще я пазят.

All the congregation of Israel are to celebrate this.

48 И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея.

But if a stranger sojourns with you, and celebrates the Passover to the Lord, let all his males be circumcised, and then let him come near to celebrate it; and he shall be like a native of the land. But no uncircumcised person may eat of it.

49 Е дин закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас.

The same law shall apply to the native as to the stranger who sojourns among you.”

50 И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

Then all the sons of Israel did so; they did just as the Lord had commanded Moses and Aaron.

51 И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.

And on that same day the Lord brought the sons of Israel out of the land of Egypt by their hosts.