1 А в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илия, слово от Господа беше рядкост, и нямаше явно видение.

Now the boy Samuel was ministering to the Lord before Eli. And word from the Lord was rare in those days, visions were infrequent.

2 И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, (а очите му бяха почнали да ослабват та не можеше да вижда),

It happened at that time as Eli was lying down in his place (now his eyesight had begun to grow dim and he could not see well ),

3 и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, гдето беше Божият ковчег, и Самуил си беше легнал,

and the lamp of God had not yet gone out, and Samuel was lying down in the temple of the Lord where the ark of God was,

4 Г оспод повика Самуила; и той рече: Ето ме.

that the Lord called Samuel; and he said, “ Here I am.”

5 И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защо ме повика. А той рече: Не съм те повикал; върни се та си легни. И той отиде и си легна.

Then he ran to Eli and said, “Here I am, for you called me.” But he said, “I did not call, lie down again.” So he went and lay down.

6 А Господ извика още втори път: Самуиле! И Самуил стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върни се та си легни.

The Lord called yet again, “Samuel!” So Samuel arose and went to Eli and said, “Here I am, for you called me.” But he answered, “I did not call, my son, lie down again.”

7 С амуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало.

Now Samuel did not yet know the Lord, nor had the word of the Lord yet been revealed to him.

8 И Господ повика Самуила още трети път. И той стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илия разбра, че Господ е повикал детето.

So the Lord called Samuel again for the third time. And he arose and went to Eli and said, “Here I am, for you called me.” Then Eli discerned that the Lord was calling the boy.

9 З атова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на мястото си.

And Eli said to Samuel, “Go lie down, and it shall be if He calls you, that you shall say, ‘Speak, Lord, for Your servant is listening.’” So Samuel went and lay down in his place.

10 И Господ дойде та застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.

Then the Lord came and stood and called as at other times, “Samuel! Samuel!” And Samuel said, “Speak, for Your servant is listening.”

11 Т огава Господ каза на Самуила: Ето, Аз ще извърша в Израиля едно такова дело, щото на всеки, който го чуе, ще му писнат двете уши.

The Lord said to Samuel, “Behold, I am about to do a thing in Israel at which both ears of everyone who hears it will tingle.

12 В оня ден ще извърша против Илия всичко, що говорих за дома му; ще почна и ще свърша.

In that day I will carry out against Eli all that I have spoken concerning his house, from beginning to end.

13 З ащото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря.

For I have told him that I am about to judge his house forever for the iniquity which he knew, because his sons brought a curse on themselves and he did not rebuke them.

14 З а това се заклех за Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века с жертва, нито с принос.

Therefore I have sworn to the house of Eli that the iniquity of Eli’s house shall not be atoned for by sacrifice or offering forever.”

15 И Самуил лежа до утринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илия.

So Samuel lay down until morning. Then he opened the doors of the house of the Lord. But Samuel was afraid to tell the vision to Eli.

16 А Илия повика Самуила, казвайки: Самуиле! чадо мое! А той рече: Ето ме.

Then Eli called Samuel and said, “Samuel, my son.” And he said, “Here I am.”

17 И каза: Какво слово ти говори <Господ?> не крий го, моля, от мене. Така да ти направи Бог, да! и повече да притури, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил.

He said, “What is the word that He spoke to you? Please do not hide it from me. May God do so to you, and more also, if you hide anything from me of all the words that He spoke to you.”

18 Т огава Самуил му каза всичко, и не скри нищо от него. И рече <Илий>: Господ е; нека стори каквото Му е угодно.

So Samuel told him everything and hid nothing from him. And he said, “ It is the Lord; let Him do what seems good to Him.”

19 И Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи.

Thus Samuel grew and the Lord was with him and let none of his words fail.

20 И целият Израил, от Дан до Вир-савее, позна, че Самуил беше потвърден {Или: верен.} за Господен пророк,

All Israel from Dan even to Beersheba knew that Samuel was confirmed as a prophet of the Lord.

21 И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се откриваше на Самуила в Сило чрез словеса от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха {Или: се изпълняваха.} по целия Израил.

And the Lord appeared again at Shiloh, because the Lord revealed Himself to Samuel at Shiloh by the word of the Lord.