1 Т огава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

Then I looked again at all the acts of oppression which were being done under the sun. And behold I saw the tears of the oppressed and that they had no one to comfort them; and on the side of their oppressors was power, but they had no one to comfort them.

2 З атова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

So I congratulated the dead who are already dead more than the living who are still living.

3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

But better off than both of them is the one who has never existed, who has never seen the evil activity that is done under the sun.

4 Т огава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

I have seen that every labor and every skill which is done is the result of rivalry between a man and his neighbor. This too is vanity and striving after wind.

5 Б езумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

The fool folds his hands and consumes his own flesh.

6 И <казва>: По-добре <една> пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.

One hand full of rest is better than two fists full of labor and striving after wind.

7 Т огава изново видях <само> суета под слънцето.

Then I looked again at vanity under the sun.

8 И ма такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И <той не дума>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

There was a certain man without a dependent, having neither a son nor a brother, yet there was no end to all his labor. Indeed, his eyes were not satisfied with riches and he never asked, “And for whom am I laboring and depriving myself of pleasure?” This too is vanity and it is a grievous task.

9 П о-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

Two are better than one because they have a good return for their labor.

10 З ащото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.

For if either of them falls, the one will lift up his companion. But woe to the one who falls when there is not another to lift him up.

11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли <сам>?

Furthermore, if two lie down together they keep warm, but how can one be warm alone ?

12 И ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

And if one can overpower him who is alone, two can resist him. A cord of three strands is not quickly torn apart.

13 П о-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

A poor yet wise lad is better than an old and foolish king who no longer knows how to receive instruction.

14 З ащото <единият> излиза из тъмницата {Еврейски: Къщата на веригите.} за да царува, А <другият>, и цар да се е родил, става сиромах.

For he has come out of prison to become king, even though he was born poor in his kingdom.

15 В идях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

I have seen all the living under the sun throng to the side of the second lad who replaces him.

16 Н ямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.

There is no end to all the people, to all who were before them, and even the ones who will come later will not be happy with him, for this too is vanity and striving after wind.