1 З атова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина;

Therefore when we could endure it no longer, we thought it best to be left behind at Athens alone,

2 и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,

and we sent Timothy, our brother and God’s fellow worker in the gospel of Christ, to strengthen and encourage you as to your faith,

3 т а да се не колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че на това сме определени.

so that no one would be disturbed by these afflictions; for you yourselves know that we have been destined for this.

4 З ащото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.

For indeed when we were with you, we kept telling you in advance that we were going to suffer affliction; and so it came to pass, as you know.

5 И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.

For this reason, when I could endure it no longer, I also sent to find out about your faith, for fear that the tempter might have tempted you, and our labor would be in vain.

6 А когато Тимотей дойде още сега при нас, та ни донесе добри вести за вярата и любовта ви, и че имате всякога добри спомени за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,

But now that Timothy has come to us from you, and has brought us good news of your faith and love, and that you always think kindly of us, longing to see us just as we also long to see you,

7 т огава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви;

for this reason, brethren, in all our distress and affliction we were comforted about you through your faith;

8 п онеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.

for now we really live, if you stand firm in the Lord.

9 З ащото как можем <достатъчно> да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?

For what thanks can we render to God for you in return for all the joy with which we rejoice before our God on your account,

10 Н ощем и денем се молим преусърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.

as we night and day keep praying most earnestly that we may see your face, and may complete what is lacking in your faith?

11 А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано управи пътя ни към вас.

Now may our God and Father Himself and Jesus our Lord direct our way to you;

12 И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние <преизобилваме> към вас,

and may the Lord cause you to increase and abound in love for one another, and for all people, just as we also do for you;

13 з а да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии.

so that He may establish your hearts without blame in holiness before our God and Father at the coming of our Lord Jesus with all His saints.