1 А като се настани Давид в къщата си, рече Давид на пророк Натана: Виж, аз живея в кедрова къща, а ковчегът на Господния завет <стои> под завеси.

And it came about, when David dwelt in his house, that David said to Nathan the prophet, “Behold, I am dwelling in a house of cedar, but the ark of the covenant of the Lord is under curtains.”

2 И Натан каза на Давида: Стори всичко, що е в сърцето ти, защото Бог е с тебе.

Then Nathan said to David, “Do all that is in your heart, for God is with you.”

3 Н о през същата нощ Господното слово дойде към Натана и рече:

It came about the same night that the word of God came to Nathan, saying,

4 И ди, кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти няма да Ми построиш дом, в който да обитавам,

“Go and tell David My servant, ‘Thus says the Lord, “ You shall not build a house for Me to dwell in;

5 з ащото от деня, когато изведох Израиля <от Египет>, дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил из шатър в шатър и из скиния <в скиния>.

for I have not dwelt in a house since the day that I brought up Israel to this day, but I have gone from tent to tent and from one dwelling place to another.

6 В кое от всичките места, гдето съм ходил с целия Израил, говорих Аз някога на някой от Израилевите съдии, на които заповядах да пасат людете Ми, като казах: Защо Ми не построихте кедров дом?

In all places where I have walked with all Israel, have I spoken a word with any of the judges of Israel, whom I commanded to shepherd My people, saying, ‘Why have you not built for Me a house of cedar?’”’

7 С ега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така каза Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми Израиля;

Now, therefore, thus shall you say to My servant David, ‘Thus says the Lord of hosts, “I took you from the pasture, from following the sheep, to be leader over My people Israel.

8 и съм бил с тебе на всякъде, гдето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти да е както името на великите, които са на земята.

I have been with you wherever you have gone, and have cut off all your enemies from before you; and I will make you a name like the name of the great ones who are in the earth.

9 И ще определя мястото за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на своето собствено място и няма да се преместят вече; и тези които вършат неправда няма вече да ги притесняват, както по-напред,

I will appoint a place for My people Israel, and will plant them, so that they may dwell in their own place and not be moved again; and the wicked will not waste them anymore as formerly,

10 и както от времето, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще покоря всичките ти неприятели. При това ти явявам, че Господ ще ти съгради дом.

even from the day that I commanded judges to be over My people Israel. And I will subdue all your enemies. Moreover, I tell you that the Lord will build a house for you.

11 К огато се навършат дните ти, та трябва да отидеш при бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще бъде един от твоите синове, и ще утвърдя царството му.

When your days are fulfilled that you must go to be with your fathers, that I will set up one of your descendants after you, who will be of your sons; and I will establish his kingdom.

12 Т ой ще Ми построи дом; и Аз ще утвърдя престола му до века.

He shall build for Me a house, and I will establish his throne forever.

13 А з ще му бъда отец, и той ще Ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от оногова, който бе преди тебе;

I will be his father and he shall be My son; and I will not take My lovingkindness away from him, as I took it from him who was before you.

14 н о ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века.

But I will settle him in My house and in My kingdom forever, and his throne shall be established forever.”’”

15 И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.

According to all these words and according to all this vision, so Nathan spoke to David. David’s Prayer in Response

16 Т огава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, та си ме довел до това <положение>?

Then David the king went in and sat before the Lord and said, “ Who am I, O Lord God, and what is my house that You have brought me this far?

17 Н о даже и това бе малко пред очите Ти, Боже; а Ти си говорил <още> за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и благосклонно си погледнал на мене, като на човек от висока степен, Господи Боже.

This was a small thing in Your eyes, O God; but You have spoken of Your servant’s house for a great while to come, and have regarded me according to the standard of a man of high degree, O Lord God.

18 К акво повече може <да> Ти <рече> Давид за честта сторена на слугата Ти? защото Ти познаваш слугата Си.

What more can David still say to You concerning the honor bestowed on Your servant? For You know Your servant.

19 Г осподи, заради слугата Си и според Своето сърце, Ти си сторил всичко за това велико дело, за да явиш всички <тия> велики дела.

O Lord, for Your servant’s sake, and according to Your own heart, You have wrought all this greatness, to make known all these great things.

20 Г осподи, няма подобен на Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.

O Lord, there is none like You, nor is there any God besides You, according to all that we have heard with our ears.

21 И кой друг народ на света е както Твоите люде Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, за да придобиеш име чрез велики и ужасни дела, като изпъди Ти народите пред людете Си, които си откупил от Египет?

And what one nation in the earth is like Your people Israel, whom God went to redeem for Himself as a people, to make You a name by great and terrible things, in driving out nations from before Your people, whom You redeemed out of Egypt?

22 З ащото си направил людете Си Израиля Свои люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.

For Your people Israel You made Your own people forever, and You, O Lord, became their God.

23 И сега, Господи, нека се утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си и за дома му, и стори както си говорил.

“Now, O Lord, let the word that You have spoken concerning Your servant and concerning his house be established forever, and do as You have spoken.

24 Н ека се утвърди; така щото да се възвеличи името Ти до века, та да казват: Господ на Силите, Израилевият Бог, е Бог на Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида.

Let Your name be established and magnified forever, saying, ‘The Lord of hosts is the God of Israel, even a God to Israel; and the house of David Your servant is established before You.’

25 З ащото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти намери <сърцето си> разположено да се помоли пред Тебе.

For You, O my God, have revealed to Your servant that You will build for him a house; therefore Your servant has found courage to pray before You.

26 И сега, Господи, Ти си Бог, и си обещал тия блага на слугата Си;

Now, O Lord, You are God, and have promised this good thing to Your servant.

27 с ега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века, защото Ти, Господи, си <го> благословил и ще бъде благословен до века.

And now it has pleased You to bless the house of Your servant, that it may continue forever before You; for You, O Lord, have blessed, and it is blessed forever.”