1 А з рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

I said to myself, “Come now, I will test you with pleasure. So enjoy yourself.” And behold, it too was futility.

2 Р екох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползува тя?

I said of laughter, “It is madness,” and of pleasure, “What does it accomplish?”

3 Н амислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

I explored with my mind how to stimulate my body with wine while my mind was guiding me wisely, and how to take hold of folly, until I could see what good there is for the sons of men to do under heaven the few years of their lives.

4 Н аправих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

I enlarged my works: I built houses for myself, I planted vineyards for myself;

5 Н аправих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

I made gardens and parks for myself and I planted in them all kinds of fruit trees;

6 Н аправих си водоеми, за да поя от тях Насаденият с дървета лес;

I made ponds of water for myself from which to irrigate a forest of growing trees.

7 П ридобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още добитък и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

I bought male and female slaves and I had homeborn slaves. Also I possessed flocks and herds larger than all who preceded me in Jerusalem.

8 С ъбрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

Also, I collected for myself silver and gold and the treasure of kings and provinces. I provided for myself male and female singers and the pleasures of men—many concubines.

9 Т ака станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

Then I became great and increased more than all who preceded me in Jerusalem. My wisdom also stood by me.

10 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

All that my eyes desired I did not refuse them. I did not withhold my heart from any pleasure, for my heart was pleased because of all my labor and this was my reward for all my labor.

11 Т огава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

Thus I considered all my activities which my hands had done and the labor which I had exerted, and behold all was vanity and striving after wind and there was no profit under the sun. Wisdom Excels Folly

12 И обърнах се да разгледам Мъдростта, и лудостта, и безумието, Защото що <може да стори> човек, който е дошъл подир царя Относно това, което е вече сторено?

So I turned to consider wisdom, madness and folly; for what will the man do who will come after the king except what has already been done?

13 Т огава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, Както светлината превъзхожда тъмнината.

And I saw that wisdom excels folly as light excels darkness.

14 Н а мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

The wise man’s eyes are in his head, but the fool walks in darkness. And yet I know that one fate befalls them both.

15 Т огава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо, прочее, бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

Then I said to myself, “ As is the fate of the fool, it will also befall me. Why then have I been extremely wise?” So I said to myself, “This too is vanity.”

16 З ащото както на безумния така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

For there is no lasting remembrance of the wise man as with the fool, inasmuch as in the coming days all will be forgotten. And how the wise man and the fool alike die!

17 З атова намразих живота, Защото тежки ми <се видяха> делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

So I hated life, for the work which had been done under the sun was grievous to me; because everything is futility and striving after wind. The Futility of Labor

18 Н амразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

Thus I hated all the fruit of my labor for which I had labored under the sun, for I must leave it to the man who will come after me.

19 И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

And who knows whether he will be a wise man or a fool? Yet he will have control over all the fruit of my labor for which I have labored by acting wisely under the sun. This too is vanity.

20 З атова аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

Therefore I completely despaired of all the fruit of my labor for which I had labored under the sun.

21 З ащото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание и със сполука; Но пак той ще остави< всичко> за дял на едного, Който не е участвувал в труда му. И това е суета и голямо зло.

When there is a man who has labored with wisdom, knowledge and skill, then he gives his legacy to one who has not labored with them. This too is vanity and a great evil.

22 З ащото каква полза на човека от всичкия му труд И от грижата на сърцето му, За което се изморява под слънцето?

For what does a man get in all his labor and in his striving with which he labors under the sun?

23 П онеже всичките му дни са <само> печал, И трудовете му скръб; И още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

Because all his days his task is painful and grievous; even at night his mind does not rest. This too is vanity.

24 Н яма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

There is nothing better for a man than to eat and drink and tell himself that his labor is good. This also I have seen that it is from the hand of God.

25 З ащото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

For who can eat and who can have enjoyment without Him?

26 П онеже <Бог> дава на угодния Нему човек Мъдрост, и знание, и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде <всичко> на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.

For to a person who is good in His sight He has given wisdom and knowledge and joy, while to the sinner He has given the task of gathering and collecting so that he may give to one who is good in God’s sight. This too is vanity and striving after wind.