1 З ащото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

For you yourselves know, brethren, that our coming to you was not in vain,

2 н о, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

but after we had already suffered and been mistreated in Philippi, as you know, we had the boldness in our God to speak to you the gospel of God amid much opposition.

3 З ащото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто <подбуждение>, нито е било с лукавщина;

For our exhortation does not come from error or impurity or by way of deceit;

4 н о както сме били одобрени от Бога да ни се повери <делото на> благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

but just as we have been approved by God to be entrusted with the gospel, so we speak, not as pleasing men, but God who examines our hearts.

5 З ащото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

For we never came with flattering speech, as you know, nor with a pretext for greed— God is witness—

6 н ито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

nor did we seek glory from men, either from you or from others, even though as apostles of Christ we might have asserted our authority.

7 н о сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

But we proved to be gentle among you, as a nursing mother tenderly cares for her own children.

8 Т ака, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

Having so fond an affection for you, we were well-pleased to impart to you not only the gospel of God but also our own lives, because you had become very dear to us.

9 З атова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

For you recall, brethren, our labor and hardship, how working night and day so as not to be a burden to any of you, we proclaimed to you the gospel of God.

10 В ие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

You are witnesses, and so is God, how devoutly and uprightly and blamelessly we behaved toward you believers;

11 к ато знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

just as you know how we were exhorting and encouraging and imploring each one of you as a father would his own children,

12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

so that you would walk in a manner worthy of the God who calls you into His own kingdom and glory.

13 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте <го>, не <като> човешко слово, а <като> Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

For this reason we also constantly thank God that when you received the word of God which you heard from us, you accepted it not as the word of men, but for what it really is, the word of God, which also performs its work in you who believe.

14 З ащото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;

For you, brethren, became imitators of the churches of God in Christ Jesus that are in Judea, for you also endured the same sufferings at the hands of your own countrymen, even as they did from the Jews,

15 к оито и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

who both killed the Lord Jesus and the prophets, and drove us out. They are not pleasing to God, but hostile to all men,

16 к ато ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят <мярката на> греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

hindering us from speaking to the Gentiles so that they may be saved; with the result that they always fill up the measure of their sins. But wrath has come upon them to the utmost.

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за <телесно> присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

But we, brethren, having been taken away from you for a short while— in person, not in spirit—were all the more eager with great desire to see your face.

18 З ащото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

For we wanted to come to you—I, Paul, more than once—and yet Satan hindered us.

19 П онеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

For who is our hope or joy or crown of exultation? Is it not even you, in the presence of our Lord Jesus at His coming?

20 З ащото вие сте наша слава и радост.

For you are our glory and joy.