1 П ак Господното слово дойде към мене и рече:

Moreover, the word of the Lord came to me saying,

2 И ти сине човешки, дигни плач за Тир, и кажи на Тир:

“And you, son of man, take up a lamentation over Tyre;

3 Т и, който седиш при входа на морето, който търгуваш с народите в много острови, така казва Господ Иеова: Тире, ти си рекъл: Аз съм съвършен по хубост.

and say to Tyre, who dwells at the entrance to the sea, merchant of the peoples to many coastlands, ‘Thus says the Lord God, “O Tyre, you have said, ‘I am perfect in beauty.’

4 П ределите ти са всред моретата; ония, които те съградиха, направиха съвършена хубостта ти.

“Your borders are in the heart of the seas; Your builders have perfected your beauty.

5 Н аправиха всичките дъски <на корабите> ти от санирски елхи; взеха кедри от Ливан за да ти направят мачти.

“They have made all your planks of fir trees from Senir; They have taken a cedar from Lebanon to make a mast for you.

6 Н аправиха веслата ти от васански дъбове; направиха седалищата ти от слонова кост и букс от китайските {Печатна грешка в изданието от 1940 г., в други издания - китимските.} острови.

“Of oaks from Bashan they have made your oars; With ivory they have inlaid your deck of boxwood from the coastlands of Cyprus.

7 О т висон с везана работа от Египет беше платното ти, за да ти служи за знаме; синьо и мораво, от островите на Елиса, бе покрова ти.

“Your sail was of fine embroidered linen from Egypt So that it became your distinguishing mark; Your awning was blue and purple from the coastlands of Elishah.

8 Ж ителите на Сидон и на Арвад бяха твоите веслари; твоите мъдри, които бяха в тебе, Тире, бяха кормчиите ти.

“The inhabitants of Sidon and Arvad were your rowers; Your wise men, O Tyre, were aboard; they were your pilots.

9 С тарейшините на Гевал и мъдрите му насмоляваха в тебе <корабите ти>; всичките морски кораби и моряците им бяха в тебе за да вършат търговията ти.

“The elders of Gebal and her wise men were with you repairing your seams; All the ships of the sea and their sailors were with you in order to deal in your merchandise.

10 П ерсийци, лидийци и ливийци бяха твоите войници, твоите военни мъже; в тебе окачваха щитове и шлемове; те ти придаваха великолепие.

“ Persia and Lud and Put were in your army, your men of war. They hung shield and helmet in you; they set forth your splendor.

11 А рвадските мъже с войската ти бяха изоколо на стените ти, адгамадците на кулите ти; окачваха щитовете си изоколо на стените ти; те направиха съвършена хубостта ти.

The sons of Arvad and your army were on your walls, all around, and the Gammadim were in your towers. They hung their shields on your walls all around; they perfected your beauty.

12 Т арсис търгуваше с тебе с изобилие от всякакво богатство; със сребро, желязо, калай и олово търгуваха за твоите стоки.

“Tarshish was your customer because of the abundance of all kinds of wealth; with silver, iron, tin and lead they paid for your wares.

13 Я ван, Тувал и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове.

Javan, Tubal and Meshech, they were your traders; with the lives of men and vessels of bronze they paid for your merchandise.

14 О ния от дома Тогарма търгуваха за стоките ти с коне, военни коне и мъски.

Those from Beth-togarmah gave horses and war horses and mules for your wares.

15 Д еданските мъже търгуваха с тебе; търговията на много острови бе в ръката ти: докарваха ти в размяна слонова кост и ебен.

The sons of Dedan were your traders. Many coastlands were your market; ivory tusks and ebony they brought as your payment.

16 С ирия търгуваше с тебе поради многото ти изделия; даваше за стоките ти антракс и мораво, везано и висон, корали и рубини.

Aram was your customer because of the abundance of your goods; they paid for your wares with emeralds, purple, embroidered work, fine linen, coral and rubies.

17 Ю да и Израилевата земя търгуваха с тебе; даваха за стоките ти менитско жито, сухари и мед, масло и балсама.

Judah and the land of Israel, they were your traders; with the wheat of Minnith, cakes, honey, oil and balm they paid for your merchandise.

18 Д амаск търгуваше с тебе поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с хелвонско вино и с бяла вълна.

Damascus was your customer because of the abundance of your goods, because of the abundance of all kinds of wealth, because of the wine of Helbon and white wool.

19 В едан и Яван даваха прежда за стоките ти. Изработено желязо, касия и <благоуханна> тръстика бяха между стоките ти.

Vedan and Javan paid for your wares from Uzal; wrought iron, cassia and sweet cane were among your merchandise.

20 Д едан търгуваше с тебе със скъпи платове за колесници.

Dedan traded with you in saddlecloths for riding.

21 А равия и всичките кидарски първенци бяха търговци в тебе, и търгуваха с тебе с агнета, овци и козли.

Arabia and all the princes of Kedar, they were your customers for lambs, rams and goats; for these they were your customers.

22 Т ърговците на Шева и на Раама търгуваха с тебе, и даваха за стоките ти всякакво изрядно благоухание, всякакви скъпоценни камъни и злато.

The traders of Sheba and Raamah, they traded with you; they paid for your wares with the best of all kinds of spices, and with all kinds of precious stones and gold.

23 Х аран, Хане и Еден, търговците на Шева, Асур и Хилмад търгуваха с тебе.

Haran, Canneh, Eden, the traders of Sheba, Asshur and Chilmad traded with you.

24 Т ия търгуваха с тебе с отбрани стоки, с бали от синя и везана изработка, и с ковчези богати облекла, вързани с въжа и направени от кедър. <Тия бяха> между търговците ти.

They traded with you in choice garments, in clothes of blue and embroidered work, and in carpets of many colors and tightly wound cords, which were among your merchandise.

25 Т арсийските кораби обикаляха с търговията ти; и ти стана пълен и бе твърде славен всред моретата.

The ships of Tarshish were the carriers for your merchandise. And you were filled and were very glorious In the heart of the seas.

26 Т воите веслари те заведоха в големи води; но източният вятър те разби всред моретата.

“Your rowers have brought you Into great waters; The east wind has broken you In the heart of the seas.

27 Б огатството ти и стоките ти, търговията ти и моряците ти, кормчиите ти и които насмоляваха <корабите> ти, разменителите на стоките ти и всичките военни мъже, които са в тебе, с всичкото множество, което е всред тебе, ще паднат всред моретата в деня на погибелта ти.

“Your wealth, your wares, your merchandise, Your sailors and your pilots, Your repairers of seams, your dealers in merchandise And all your men of war who are in you, With all your company that is in your midst, Will fall into the heart of the seas On the day of your overthrow.

28 П редместията ще се потресат от гласа на писъка на твоите кормчии.

“At the sound of the cry of your pilots The pasture lands will shake.

29 И всичките веслари, моряците и всичките морски кормчии ще слязат из корабите си, ще застанат на земята,

“All who handle the oar, The sailors and all the pilots of the sea Will come down from their ships; They will stand on the land,

30 и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят пръст на главите си, и ще се валят в пепелта;

And they will make their voice heard over you And will cry bitterly. They will cast dust on their heads, They will wallow in ashes.

31 щ е оплешивеят съвсем поради тебе, ще се опашат с вретище, и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.

“Also they will make themselves bald for you And gird themselves with sackcloth; And they will weep for you in bitterness of soul With bitter mourning.

32 И в риданието си ще дигнат плач за тебе, и като плачат за тебе ще рекат: Кой е бил като Тир, който загина всред морето?

“Moreover, in their wailing they will take up a lamentation for you And lament over you: ‘Who is like Tyre, Like her who is silent in the midst of the sea?

33 К огато стоките ти излизаха из моретата, ти насищаше много племена; с голямото си богатство и търговия, ти обогатяваше земните царе.

‘When your wares went out from the seas, You satisfied many peoples; With the abundance of your wealth and your merchandise You enriched the kings of earth.

34 С ега като си разбит в моретата, в дълбочината на водите, търговията ти и всичкото ти множество паднаха всред тебе.

‘ Now that you are broken by the seas In the depths of the waters, Your merchandise and all your company Have fallen in the midst of you.

35 В сичките жители на островите се удивиха за тебе, и царете им ужасно се уплашиха; лицата им побледняха от страх.

‘All the inhabitants of the coastlands Are appalled at you, And their kings are horribly afraid; They are troubled in countenance.

36 Т ърговците между племената подсвирнаха поради тебе; ужас си станал, и не ще те има до века.

‘The merchants among the peoples hiss at you; You have become terrified And you will cease to be forever.’”’”