1 И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.

And I, brethren, could not speak to you as to spiritual men, but as to men of flesh, as to infants in Christ.

2 С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте <да го приемете>, а и сега още не можете.

I gave you milk to drink, not solid food; for you were not yet able to receive it. Indeed, even now you are not yet able,

3 П онеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?

for you are still fleshly. For since there is jealousy and strife among you, are you not fleshly, and are you not walking like mere men?

4 З ащото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли <като> човеци <слаби?>

For when one says, “I am of Paul,” and another, “I am of Apollos,” are you not mere men?

5 К акво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? <Те са> служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки <от тях>.

What then is Apollos? And what is Paul? Servants through whom you believed, even as the Lord gave opportunity to each one.

6 А з насадих, Аполос напои, но Господ <прави да> расте.

I planted, Apollos watered, but God was causing the growth.

7 И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който <прави да> расте.

So then neither the one who plants nor the one who waters is anything, but God who causes the growth.

8 П рочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;

Now he who plants and he who waters are one; but each will receive his own reward according to his own labor.

9 з ащото сме съработници на Бога, <като> вие сте Божия нива, Божие здание.

For we are God’s fellow workers; you are God’s field, God’s building.

10 С поред дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.

According to the grace of God which was given to me, like a wise master builder I laid a foundation, and another is building on it. But each man must be careful how he builds on it.

11 З ащото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.

For no man can lay a foundation other than the one which is laid, which is Jesus Christ.

12 И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,

Now if any man builds on the foundation with gold, silver, precious stones, wood, hay, straw,

13 в секиму работата ще стане явна <каква е;> защото <Господният> ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.

each man’s work will become evident; for the day will show it because it is to be revealed with fire, and the fire itself will test the quality of each man’s work.

14 Т оя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.

If any man’s work which he has built on it remains, he will receive a reward.

15 А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.

If any man’s work is burned up, he will suffer loss; but he himself will be saved, yet so as through fire.

16 Н е знаете ли, че сте храм на Бога, и <че> Божият Дух живее във вас?

Do you not know that you are a temple of God and that the Spirit of God dwells in you?

17 А ко някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който <храм> сте вие.

If any man destroys the temple of God, God will destroy him, for the temple of God is holy, and that is what you are.

18 Н икой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.

Let no man deceive himself. If any man among you thinks that he is wise in this age, he must become foolish, so that he may become wise.

19 З ащото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им";

For the wisdom of this world is foolishness before God. For it is written, “ He is the one who catches the wise in their craftiness ”;

20 и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни".

and again, “ The Lord knows the reasonings of the wise, that they are useless.”

21 З атова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше:

So then let no one boast in men. For all things belong to you,

22 б ило Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;

whether Paul or Apollos or Cephas or the world or life or death or things present or things to come; all things belong to you,

23 а вие сте Христови, а Христос Божий.

and you belong to Christ; and Christ belongs to God.