1 П осле пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

Paul came also to Derbe and to Lystra. And a disciple was there, named Timothy, the son of a Jewish woman who was a believer, but his father was a Greek,

2 Т оя <ученик> имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

and he was well spoken of by the brethren who were in Lystra and Iconium.

3 Н его Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

Paul wanted this man to go with him; and he took him and circumcised him because of the Jews who were in those parts, for they all knew that his father was a Greek.

4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

Now while they were passing through the cities, they were delivering the decrees which had been decided upon by the apostles and elders who were in Jerusalem, for them to observe.

5 Т ака църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

So the churches were being strengthened in the faith, and were increasing in number daily.

6 И <апостолите> преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

They passed through the Phrygian and Galatian region, having been forbidden by the Holy Spirit to speak the word in Asia;

7 и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

and after they came to Mysia, they were trying to go into Bithynia, and the Spirit of Jesus did not permit them;

8 И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

and passing by Mysia, they came down to Troas.

9 И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

A vision appeared to Paul in the night: a man of Macedonia was standing and appealing to him, and saying, “Come over to Macedonia and help us.”

10 И като видя видението, веднага потърсихме <случай> да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

When he had seen the vision, immediately we sought to go into Macedonia, concluding that God had called us to preach the gospel to them.

11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

So putting out to sea from Troas, we ran a straight course to Samothrace, and on the day following to Neapolis;

12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и <римска> колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

and from there to Philippi, which is a leading city of the district of Macedonia, a Roman colony; and we were staying in this city for some days.

13 А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните <там> жени.

And on the Sabbath day we went outside the gate to a riverside, where we were supposing that there would be a place of prayer; and we sat down and began speaking to the women who had assembled. First Convert in Europe

14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави <платове>, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

A woman named Lydia, from the city of Thyatira, a seller of purple fabrics, a worshiper of God, was listening; and the Lord opened her heart to respond to the things spoken by Paul.

15 И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

And when she and her household had been baptized, she urged us, saying, “If you have judged me to be faithful to the Lord, come into my house and stay.” And she prevailed upon us.

16 И <един ден>, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

It happened that as we were going to the place of prayer, a slave-girl having a spirit of divination met us, who was bringing her masters much profit by fortune-telling.

17 Т я вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

Following after Paul and us, she kept crying out, saying, “These men are bond-servants of the Most High God, who are proclaiming to you the way of salvation.”

18 Т ова тя правеше много дни <наред>. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

She continued doing this for many days. But Paul was greatly annoyed, and turned and said to the spirit, “I command you in the name of Jesus Christ to come out of her!” And it came out at that very moment.

19 А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

But when her masters saw that their hope of profit was gone, they seized Paul and Silas and dragged them into the market place before the authorities,

20 И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

and when they had brought them to the chief magistrates, they said, “These men are throwing our city into confusion, being Jews,

21 к ато проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

and are proclaiming customs which it is not lawful for us to accept or to observe, being Romans.” Paul and Silas Imprisoned

22 Н а това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

The crowd rose up together against them, and the chief magistrates tore their robes off them and proceeded to order them to be beaten with rods.

23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

When they had struck them with many blows, they threw them into prison, commanding the jailer to guard them securely;

24 к ойто, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

and he, having received such a command, threw them into the inner prison and fastened their feet in the stocks.

25 Н о по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

But about midnight Paul and Silas were praying and singing hymns of praise to God, and the prisoners were listening to them;

26 в незапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

and suddenly there came a great earthquake, so that the foundations of the prison house were shaken; and immediately all the doors were opened and everyone’s chains were unfastened.

27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

When the jailer awoke and saw the prison doors opened, he drew his sword and was about to kill himself, supposing that the prisoners had escaped.

28 Н о Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

But Paul cried out with a loud voice, saying, “Do not harm yourself, for we are all here!”

29 Т огава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

And he called for lights and rushed in, and trembling with fear he fell down before Paul and Silas,

30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

and after he brought them out, he said, “Sirs, what must I do to be saved?” The Jailer Converted

31 А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса, и ще се спасиш, ти и домът ти.

They said, “ Believe in the Lord Jesus, and you will be saved, you and your household.”

32 И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

And they spoke the word of the Lord to him together with all who were in his house.

33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

And he took them that very hour of the night and washed their wounds, and immediately he was baptized, he and all his household.

34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

And he brought them into his house and set food before them, and rejoiced greatly, having believed in God with his whole household.

35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

Now when day came, the chief magistrates sent their policemen, saying, “Release those men.”

36 И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

And the jailer reported these words to Paul, saying, “The chief magistrates have sent to release you. Therefore come out now and go in peace.”

37 Н о Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

But Paul said to them, “They have beaten us in public without trial, men who are Romans, and have thrown us into prison; and now are they sending us away secretly? No indeed! But let them come themselves and bring us out.”

38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

The policemen reported these words to the chief magistrates. They were afraid when they heard that they were Romans,

39 и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

and they came and appealed to them, and when they had brought them out, they kept begging them to leave the city.

40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.

They went out of the prison and entered the house of Lydia, and when they saw the brethren, they encouraged them and departed.