1 Т огава теманецът Елифад в отговор рече:

Y RESPONDIO Eliphaz Temanita, y dijo:

2 М ъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

¿Si proferirá el sabio vana sabiduría, Y henchirá su vientre de viento solano?

3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

¿Disputará con palabras inútiles, Y con razones sin provecho?

4 Н аистина ти унищожаваш страха <от Бога>, И намаляваш моленето пред Него.

Tú también disipas el temor, Y menoscabas la oración delante de Dios.

5 З ащото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

Porque tu boca declaró tu iniquidad, Pues has escogido el hablar de los astutos.

6 Т воите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

Tu boca te condenará, y no yo; Y tus labios testificarán contra ti.

7 Т и ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

¿Naciste tú primero que Adam? ¿O fuiste formado antes que los collados?

8 Ч ул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

¿Oíste tú el secreto de Dios, Que detienes en ti solo la sabiduría?

9 Щ о знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

¿Qué sabes tú que no sepamos? ¿Qué entiendes que no se halle en nosotros?

10 И ма и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

Entre nosotros también hay cano, también hay viejo Mucho mayor en días que tu padre.

11 Б ожиите утешения и меките <Му> към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

¿En tan poco tienes las consolaciones de Dios? ¿Tienes acaso alguna cosa oculta cerca de ti?

12 К акво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

¿Por qué te enajena tu corazón, Y por qué guiñan tus ojos,

13 Т а обръщаш духът си против Бога, И изпущаш <такива> думи из устата си?

Pues haces frente á Dios con tu espíritu, Y sacas tales palabras de tu boca?

14 Щ о е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

¿Qué cosa es el hombre para que sea limpio, Y que se justifique el nacido de mujer?

15 Е то, на светите Си <ангели> Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

He aquí que en sus santos no confía, Y ni los cielos son limpios delante de sus ojos:

16 К олко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

¿Cuánto menos el hombre abominable y vil, Que bebe la iniquidad como agua?

17 А з ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

Escúchame; yo te mostraré Y te contaré lo que he visto:

18 ( Което мъдрите не скриха, но възвестиха, <Както бяха чули> от бащите си;

(Lo que los sabios nos contaron De sus padres, y no lo encubrieron;

19 Н а които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

A los cuales solos fué dada la tierra, Y no pasó extraño por medio de ellos:)

20 Н ечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

Todos los días del impío, él es atormentado de dolor, Y el número de años es escondido al violento.

21 У жасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

Estruendos espantosos hay en sus oídos; En la paz le vendrá quien lo asuele.

22 Н е вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

El no creerá que ha de volver de las tinieblas, Y está mirando al cuchillo.

23 С кита се да <търси> хляб, <казвайки>: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

Desasosegado á comer siempre, Sabe que le está aparejado día de tinieblas.

24 С кръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

Tribulación y angustia le asombrarán, Y esforzaránse contra él como un rey apercibido para la batalla.

25 П онеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

Por cuanto él extendió su mano contra Dios, Y se esforzó contra el Todopoderoso,

26 С пусна се на Него с <корав> врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

El le acometerá en la cerviz, En lo grueso de las hombreras de sus escudos:

27 П онеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

Porque cubrió su rostro con su gordura, E hizo pliegues sobre los ijares;

28 Т ой се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

Y habitó las ciudades asoladas, Las casas inhabitadas, Que estaban puestas en montones.

29 Н яма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

No enriquecerá, ni será firme su potencia, Ni extenderá por la tierra su hermosura.

30 Н яма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на <Божиите> уста ще бъде завлечен.

No se escapará de las tinieblas: La llama secará sus ramos, Y con el aliento de su boca perecerá.

31 Н ека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

No confíe el iluso en la vanidad; Porque ella será su recompensa.

32 П реди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

El será cortado antes de su tiempo, Y sus renuevos no reverdecerán.

33 Щ е изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

El perderá su agraz como la vid, Y derramará su flor como la oliva.

34 З ащото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

Porque la sociedad de los hipócritas será asolada, Y fuego consumirá las tiendas de soborno.

35 З ачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.

Concibieron dolor, y parieron iniquidad; Y las entradas de ellos meditan engaño.