1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

LA mujer sabia edifica su casa: Mas la necia con sus manos la derriba.

2 К ойто ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

El que camina en su rectitud teme á Jehová: Mas el pervertido en sus caminos lo menosprecia.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят.

En la boca del necio está la vara de la soberbia: Mas los labios de los sabios los guardarán.

4 Д ето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

Sin bueyes el granero está limpio: Mas por la fuerza del buey hay abundancia de pan.

5 В ерният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

El testigo verdadero no mentirá: Mas el testigo falso hablará mentiras.

6 П рисмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

Busca el escarnecedor la sabiduría, y no la halla: Mas la sabiduría al hombre entendido es fácil.

7 О тмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Vete de delante del hombre necio, Porque en él no advertirás labios de ciencia.

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

La ciencia del cuerdo es entender su camino: Mas la indiscreción de los necios es engaño.

9 П риносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение.

Los necios se mofan del pecado: Mas entre los rectos hay favor.

10 С ърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

El corazón conoce la amargura de su alma; Y extraño no se entrometerá en su alegría.

11 К ъщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

La casa de los impíos será asolada: Mas florecerá la tienda de los rectos.

12 И ма път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

Hay camino que al hombre parece derecho; Empero su fin son caminos de muerte.

13 Д аже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

Aun en la risa tendrá dolor el corazón; Y el término de la alegría es congoja.

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си.

De sus caminos será harto el apartado de razón: Y el hombre de bien estará contento del suyo.

15 П ростият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

El simple cree á toda palabra: Mas el avisado entiende sus pasos.

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

El sabio teme, y se aparta del mal: Mas el necio se arrebata, y confía.

17 Я довитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

El que presto se enoja, hará locura: Y el hombre malicioso será aborrecido.

18 Б езумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

Los simples heredarán necedad: Mas los cuerdos se coronarán de sabiduría.

19 З лите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

Los malos se inclinarán delante de los buenos, Y los impíos á las puertas del justo.

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

El pobre es odioso aun á su amigo: Pero muchos son los que aman al rico.

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

Peca el que menosprecia á su prójimo: Mas el que tiene misericordia de los pobres, es bienaventurado.

22 Н е заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро

¿No yerran los que piensan mal? Misericordia empero y verdad alcanzarán los que piensan bien.

23 О т всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

En toda labor hay fruto: Mas la palabra de los labios solamente empobrece.

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост.

Las riquezas de los sabios son su corona: Mas es infatuación la insensatez de los necios.

25 В ерният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама.

El testigo verdadero libra las almas: Mas el engañoso hablará mentiras.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

En el temor de Jehová está la fuerte confianza; Y esperanza tendrán sus hijos.

27 С трахът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

El temor de Jehová es manantial de vida, Para apartarse de los lazos de la muerte.

28 К огато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

En la multitud de pueblo está la gloria del rey: Y en la falta de pueblo la flaqueza del príncipe.

29 К ойто не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

El que tarde se aira, es grande de entendimiento: Mas el corto de espíritu engrandece el desatino.

30 Т ихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

El corazón apacible es vida de las carnes: Mas la envidia, pudrimiento de huesos.

31 К ойто угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

El que oprime al pobre, afrenta á su Hacedor: Mas el que tiene misericordia del pobre, lo honra.

32 Н ечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

Por su maldad será lanzado el impío: Mas el justo en su muerte tiene esperanza.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

En el corazón del cuerdo reposa la sabiduría; Y es conocida en medio de los necios.

34 П равдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

La justicia engrandece la nación: Mas el pecado es afrenta de las naciones.

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

La benevolencia del rey es para con el ministro entendido: Mas su enojo contra el que lo avergüenza.