1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

Naag kastoo caqli lahu gurigeeday dhistaa, Laakiinse nacasaddu gacmaheeday ku dumisaa.

2 К ойто ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

Kii qummanaantiisa ku socda ayaa Rabbiga ka cabsada, Laakiinse kii jidkiisa ku qalloocan wuu quudhsadaa isaga.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят.

Afka nacasyada waxaa ka soo biqla kibir; Laakiinse kuwa caqliga leh bushimahooda ayaa iyaga dhawri doona.

4 Д ето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

Meeshii aan dibi joogin qabaalkii ay wax ka cuni jireen waa baabbah; Laakiinse kordhinta badanu waxay ku timaadaa xoogga dibiga.

5 В ерният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

Markhaatigii aamin ahu been ma sheego, Laakiinse markhaatigii been ahu been buu ku hadlaa.

6 П рисмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

Kii wax quudhsadaa xigmad buu doondoonaa, mana helo, Laakiinse aqoontu waa u fudud dahay kii waxgarasho leh.

7 О тмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Nacaska hortiisa ka fogow, Waayo, bushimihiisa aqoon ka heli maysid.

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

Ninkii miyir leh xigmaddiisu waa inuu jidkiisa gartaa, Laakiinse nacasyada nacasnimadoodu waa khiyaano.

9 П риносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение.

Nacasyadu dembigay ku majaajiloodaan, Laakiinse kuwa qumman waxaa ku dhex jirta raallinimo.

10 С ърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

Qalbigu qadhaadhnimadiisuu yaqaan, Oo shisheeyena farxaddiisa lama qaybsado.

11 К ъщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

Guriga kuwa sharka leh waa la afgembiyi doonaa, Laakiinse taambuugga kuwa qummanu waa barwaaqoobi doonaa.

12 И ма път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

Waxaa jirta waddo dadka la hagaagsan, Laakiinse dhammaadkeedu waa waddooyinka dhimashada.

13 Д аже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

Qalbigu xataa qosol waa ku murugoodaa, Oo farxad dhammaadkeeduna waa caloolxumo.

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си.

Kii xaqnimada qalbigiisa dib ugaga noqdaa jidkiisuu ka dhergi doonaa, Oo ninkii wanaagsanuna wuxuu ka dhergi doonaa naftiisa.

15 П ростият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

Kii garaaddaranu eray kasta wuu rumaystaa, Laakiinse kii miyir lahu socodkiisa aad buu u fiiriyaa.

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

Ninkii caqli lahu waa cabsadaa, oo sharka wuu ka noqdaa; Laakiinse nacasku waa ciishoodaa, wuuna isku kalsoon yahay.

17 Я довитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

Kii degdeg u cadhoodaa nacasnimuu wax ku sameeyaa, Oo ninkii sharnimo hindisana waa la neceb yahay.

18 Б езумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

Garaadlaawayaashu nacasnimay dhaxlaan, Laakiinse kuwii miyir leh waxaa madaxa loo saaraa taaj aqoon ah.

19 З лите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

Kuwa sharka lahu kuwa wanaagsan hortooda ayay ku foororsadaan, Oo kuwa xunxunna waxay ku foororsadaan irdaha kuwa xaqa ah.

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

Miskiinka xataa deriskiisu waa neceb yahay, Laakiinse taajirku saaxiibbo badan buu leeyahay.

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

Kii deriskiisa quudhsadaa wuu dembaabaa, Laakiinse kii miskiinka u naxariistaa waa barakaysan yahay.

22 Н е заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро

Kuwa sharka ku fikiraa sow ma qaldamaan? Laakiinse kuwa wanaagga ku fikira waxaa u ahaan doona naxariis iyo run.

23 О т всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

Hawl kasta faa'iidaa ku jirta, Laakiinse hadalka bushimuhu wuxuu keenaa caydhnimo keliya.

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост.

Kuwa caqliga leh taajkoodu waa maalkooda, Laakiinse nacasyada nacasnimadoodu waa nacasnimo keliya.

25 В ерният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама.

Markhaatigii run ahu nafuu samatabbixiyaa, Laakiinse kii been sheegaa waa khaayin.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

Rabbiga ka cabsashadiisu waxay leedahay kalsoonaan xoog leh, Oo carruurtiisuna waxay lahaan doonaan meel ay magangalaan.

27 С трахът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

Rabbiga ka cabsashadiisu waa il nololeed, Si dabinnada dhimashada looga leexdo.

28 К огато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

Sharafta boqorku waxay ku jirtaa dadka badnaantiisa, Laakiinse baabba'a amiirku wuxuu ku jiraa dadka yaraantiisa.

29 К ойто не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

Kii cadhada u gaabiyaa waa garasho badan yahay; Laakiinse kii degdeg u cadhoodaa nacasnimuu sarraysiiyaa.

30 Т ихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

Qalbigii degganu waa nolosha jidhka, Laakiinse hinaaso waa qudhunka lafaha.

31 К ойто угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

Kii miskiinka dulmaa wuxuu caayaa Kan sameeyey, Laakiinse kii ka baahan u naxariistaa wuu murweeyaa.

32 Н ечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

Kii shar leh waxaa lagu afgembiyaa sharnimadiisa, Laakiinse kan xaqa ahu rajuu leeyahay markuu dhinto.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

Xigmaddu waxay taal kii garasho leh qalbigiisa, Laakiinse wixii nacasyada uurkooda ku jiraa waa ismuujiyaa.

34 П равдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

Xaqnimadu quruun way sarraysiisaa, Laakiinse dembigu waa u ceeb dad kasta.

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

Boqorka raallinimadiisa waxaa leh midiidinkii caqli ku shaqeeya, Laakiinse wuxuu u cadhoon doonaa kii ceeb sameeya.