1 Б ратя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

HERMANOS míos, no os hagáis muchos maestros, sabiendo que recibiremos mayor condenación.

2 З ащото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

Porque todos ofendemos en muchas cosas. Si alguno no ofende en palabra, éste es varón perfecto, que también puede con freno gobernar todo el cuerpo.

3 Е то, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

He aquí nosotros ponemos frenos en las bocas de los caballos para que nos obedezcan, y gobernamos todo su cuerpo.

4 Е то, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.

Mirad también las naves: aunque tan grandes, y llevadas de impetuosos vientos, son gobernadas con un muy pequeño timón por donde quisiere el que las gobierna.

5 Т ака и езикът е малка част <от тялото>, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!

Así también, la lengua es un miembro pequeño, y se gloría de grandes cosas. He aquí, un pequeño fuego ­cuán grande bosque enciende!

6 И езикът, тоя <цял> свят от нечестие, е огън. Между нашите <телесни> части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, <ни>, а <сам> той се запалва от пъкъла.

Y la lengua es un fuego, un mundo de maldad. Así la lengua está puesta entre nuestros miembros, la cual contamina todo el cuerpo, é inflama la rueda de la creación, y es inflamada del infierno.

7 З ащото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;

Porque toda naturaleza de bestias, y de aves, y de serpientes, y de seres de la mar, se doma y es domada de la naturaleza humana:

8 н о езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен <е> със смъртоносна отрова.

Pero ningún hombre puede domar la lengua, que es un mal que no puede ser refrenado; llena de veneno mortal.

9 С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!

Con ella bendecimos al Dios y Padre, y con ella maldecimos á los hombres, los cuales son hechos á la semejanza de Dios.

10 О т същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде.

De una misma boca proceden bendición y maldición. Hermanos míos, no conviene que estas cosas sean así hechas.

11 И зворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?

¿Echa alguna fuente por una misma abertura agua dulce y amarga?

12 В ъзможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също <не може> солена вода да дава сладка.

Hermanos míos, ¿puede la higuera producir aceitunas, ó la vid higos? Así ninguna fuente puede hacer agua salada y dulce.

13 К ой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

¿Quién es sabio y avisado entre vosotros? muestre por buena conversación sus obras en mansedumbre de sabiduría.

14 Н о ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

Pero si tenéis envidia amarga y contención en vuestros corazones, no os gloriés, ni seáis mentirosos contra la verdad:

15 Т ова не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;

Que esta sabiduría no es la que desciende de lo alto, sino terrena, animal, diabólica.

16 з ащото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

Porque donde hay envidia y contención, allí hay perturbación y toda obra perversa.

17 Н о мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

Mas la sabiduría que es de lo alto, primeramente es pura, después pacífica, modesta, benigna, llena de misericordia y de buenos frutos, no juzgadora, no fingida.

18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

Y el fruto de justicia se siembra en paz para aquellos que hacen paz.