1 ( По слав. 17). За първия певец. <Псалом> на Господния слуга {Псал. 36, надписа.} Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.

Al Músico principal: Salmo de David, siervo de Jehová, el cual profirió á Jehová las palabras de este cántico el día que le libró Jehová de mano de todos sus enemigos, y de mano de Saúl. Entonces dijo: AMARTE he, oh Jehová, fortaleza mía.

2 Г оспод е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула.

Jehová, roca mía y castillo mío, y mi libertador; Dios mío, fuerte mío, en él confiaré; Escudo mío, y el cuerno de mi salud, mi refugio.

3 Щ е призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

Invocaré á Jehová, digno de ser alabado, Y seré salvo de mis enemigos.

4 В ръзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.

Cercáronme dolores de muerte, Y torrentes de perversidad me atemorizaron.

5 В ръзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.

Dolores del sepulcro me rodearon, Previniéronme lazos de muerte.

6 В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.

En mi angustia invoqué á Jehová, Y clamé á mi Dios: El oyó mi voz desde su templo, Y mi clamor llegó delante de él, á sus oídos.

7 Т огава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

Y la tierra fué conmovida y tembló; Y moviéronse los fundamentos de los montes, Y se estremecieron, porque se indignó él.

8 Д им се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

Humo subió de su nariz, Y de su boca consumidor fuego; Carbones fueron por él encendidos.

9 Т ой сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.

Y bajó los cielos, y descendió; Y oscuridad debajo de sus pies.

10 В ъзседна на херувим и летя; Летя на ветрени крила.

Y cabalgó sobre un querubín, y voló: Voló sobre las alas del viento.

11 П оложи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.

Puso tinieblas por escondedero suyo, su pabellón en derredor de sí; Oscuridad de aguas, nubes de los cielos.

12 О т святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.

Por el resplandor delante de él, sus nubes pasaron; Granizo y carbones ardientes.

13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.

Y tronó en los cielos Jehová, Y el Altísimo dió su voz; Granizo y carbones de fuego.

14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.

Y envió sus saetas, y desbaratólos; Y echó relámpagos, y los destruyó.

15 Т огава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От Твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.

Y aparecieron las honduras de las aguas, Y descubriéronse los cimientos del mundo, A tu reprensión, oh Jehová, Por el soplo del viento de tu nariz.

16 П рати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.

Envió desde lo alto; tomóme, Sácome de las muchas aguas.

17 И збави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.

Libróme de mi poderoso enemigo, Y de los que me aborrecían, aunque eran ellos más fuertes que yo.

18 С тигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

Asaltáronme en el día de mi quebranto: Mas Jehová fué mi apoyo.

19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.

Y sacóme á anchura: Libróme, porque se agradó de mí.

20 В ъздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,

Hame pagado Jehová conforme á mi justicia: Conforme á la limpieza de mis manos me ha vuelto.

21 З ащото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

Porque yo he guardado los caminos de Jehová, Y no me aparté impíamente de mi Dios.

22 З ащото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.

Pues todos sus juicios estuvieron delante de mí, Y no eché de mí sus estatutos.

23 Н епорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.

Y fuí integro para con él, y cauteléme de mi maldad.

24 З атова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.

Pagóme pues Jehová conforme á mi justicia; Conforme á la limpieza de mis manos delante de sus ojos.

25 К ъм милостивия, <Господи>, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.

Con el misericordioso te mostrarás misericordioso, Y recto para con el hombre íntegro.

26 К ъм чистия, чист ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.

Limpio te mostrarás para con el limpio, Y severo serás para con el perverso.

27 З ащото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.

Y tú salvarás al pueblo humilde, Y humillarás los ojos altivos.

28 З ащото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми.

Tú pues alumbrarás mi lámpara: Jehová mi Dios alumbrará mis tinieblas.

29 З ащото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.

Porque contigo desharé ejércitos; Y con mi Dios asaltaré muros.

30 К олкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

Dios, perfecto su camino: Es acendrada la palabra de Jehová: Escudo es á todos los que en él esperan.

31 З ащото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?

Porque ¿qué Dios hay fuera de Jehová? ¿Y qué fuerte fuera de nuestro Dios?

32 Б ог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,

Dios es el que me ciñe de fuerza, E hizo perfecto mi camino;

33 Т ой прави нозете ми като <нозете> на елените, И ме поставя на високите ми места.

Quien pone mis pies como pies de ciervas, E hízome estar sobre mis alturas;

34 У чи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.

Quien enseña mis manos para la batalla, Y será quebrado con mis brazos el arco de acero.

35 Т и си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благост ме е направила велик.

Dísteme asimismo el escudo de tu salud: Y tu diestra me sustentó, Y tu benignidad me ha acrecentado.

36 Т и си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

Ensanchaste mis pasos debajo de mí, Y no titubearon mis rodillas.

37 Г оних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.

Perseguido he mis enemigos, y alcancélos, Y no volví hasta acabarlos.

38 С трих ги, та не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.

Helos herido, y no podrán levantarse: Cayeron debajo de mis pies.

39 З ащото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

Pues me ceñiste de fortaleza para la pelea; Has agobiado mis enemigos debajo de mí.

40 С торил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

Y dísteme la cerviz de mis enemigos, Y destruí á los que me aborrecían.

41 И звикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.

Clamaron, y no hubo quien salvase: Aun á Jehová, mas no los oyó.

42 Т огава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.

Y molílos como polvo delante del viento; Esparcílos como lodo de las calles.

43 Т и си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, <когото> не познавах, слугува на мене,

Librásteme de contiendas de pueblo: Pusísteme por cabecera de gentes: Pueblo que yo no conocía, me sirvió.

44 Щ ом чуха за мене, те ме и послушаха; <Даже> чужденците се преструваха, че ми се покоряват.

Así que hubo oído, me obedeció; Los hijos de extraños me mintieron;

45 Ч ужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.

Los extraños flaquearon, Y tuvieron miedo desde sus encerramientos.

46 Ж ив е Господ, и благословена <да бъде> Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,

Viva Jehová, y sea bendita mi roca; Y ensalzado sea el Dios de mi salud:

47 Б ог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,

El Dios que me da las venganzas, Y sujetó pueblos á mí.

48 К ойто ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.

Mi libertador de mis enemigos: Hicísteme también superior de mis adversarios; Librásteme de varón violento.

49 З атова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.

Por tanto yo te confesaré entre las gentes, oh Jehová, Y cantaré á tu nombre.

50 & lt;Ти си>, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.

El cual engrandece las saludes de su rey, Y hace misericordia á su ungido, A David y á su simiente, para siempre.