1 Г орко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

AY de ti, el que saqueas, y nunca fuiste saqueado; el que haces deslealtad, bien que nadie contra ti la hizo! Cuando acabares de saquear, serás tú saqueado; y cuando acabares de hacer deslealtad, haráse contra ti.

2 Г осподи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.

Oh Jehová, ten misericordia de nosotros, á ti hemos esperado: tú, brazo de ellos en la mañana, sé también nuestra salud en tiempo de la tribulación.

3 О т шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.

Los pueblos huyeron á la voz del estruendo; las gentes fueron esparcidas por tus levantamientos.

4 И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея както скача скакалец.

Mas vuestra presa será cogida como cuando cogen las orugas: correrá sobre ellos como de una á otra parte corren las langostas.

5 Г оспод е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

Será ensalzado Jehová, el cual mora en las alturas: llenó á Sión de juicio y de justicia.

6 А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.

Y reinarán en tus tiempos la sabiduría y la ciencia, y la fuerza de la salvación: el temor de Jehová será su tesoro.

7 Е то, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво.

He aquí que sus embajadores darán voces afuera; los mensajeros de paz llorarán amargamente.

8 Д румовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.

Las calzadas están desechas, cesaron los caminantes: anulado ha la alianza, aborreció las ciudades, tuvo en nada los hombres.

9 З емята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.

Enlutóse, enfermó la tierra: el Líbano se avergonzó, y fué cortado: hase tornado Sarón como desierto; y Basán y Carmel fueron sacudidos.

10 С ега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.

Ahora me levantaré, dice Jehová; ahora seré ensalzado, ahora seré engrandecido.

11 С лама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви <като> огън ще ви пояде.

Concebisteis hojarascas, aristas pariréis: el soplo de vuestro fuego os consumirá.

12 И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.

Y los pueblos serán como cal quemada: como espinas cortadas serán quemados con fuego.

13 С лушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.

Oid, los que estáis lejos, lo que he hecho; y vosotros los cercanos, conoced mi potencia.

14 Г решните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; <и казват:> Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?

Los pecadores se asombraron en Sión, espanto sobrecogió á los hipócritas. ¿Quién de nosotros morará con el fuego consumidor? ¿quién de nosotros habitará con las llamas eternas?

15 К ойто ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, -

El que camina en justicia, y habla lo recto; el que aborrece la ganancia de violencias, el que sacude sus manos por no recibir cohecho, el que tapa su oreja por no oir sangres, el que cierra sus ojos por no ver cosa mala:

16 Т ой ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

Este habitará en las alturas: fortalezas de rocas serán su lugar de acogimiento; se le dará su pan, y sus aguas serán ciertas.

17 О чите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.

Tus ojos verán al Rey en su hermosura; verán la tierra que está lejos.

18 С ърцето ти ще си спомня за <миналия> ужас, <казвайки:> Где е <този>, който броеше? Где е <този>, който мереше? Где е <този>, който броеше кулите?

Tu corazón imaginará el espanto, y dirá: ¿Qué es del escriba? ¿qué del pesador? ¿qué del que pone en lista las casas más insignes?

19 Н яма <вече> да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.

No verás á aquel pueblo espantable, pueblo de lengua oscura de entender, de lengua tartamuda que no comprendas.

20 П огледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Шатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.

Mira á Sión, ciudad de nuestras solemnidades: tus ojos verán á Jerusalem, morada de quietud, tienda que no será desarmada, ni serán arrancadas sus estacas, ni ninguna de sus cuerdas será rota.

21 Н о там Господ ще бъде с нас във величието <Си>, <Като> място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.

Porque ciertamente allí será Jehová para con nosotros fuerte, lugar de ríos, de arroyos muy anchos, por el cual no andará galera, ni por él pasará grande navío.

22 З ащото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.

Porque Jehová es nuestro juez, Jehová es nuestro legislador, Jehová es nuestro Rey, él mismo nos salvará.

23 В ъжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.

Tus cuerdas se aflojaron; no afirmaron su mástil, ni entesaron la vela: repartiráse entonces presa de muchos despojos: los cojos arrebatarán presa.

24 И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.

No dirá el morador: Estoy enfermo: el pueblo que morare en ella será absuelto de pecado.