1 A nd he said also unto his disciples, There was a certain rich man, which had a steward; and the same was accused unto him that he had wasted his goods.

Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.

2 A nd he called him, and said unto him, How is it that I hear this of thee? give an account of thy stewardship; for thou mayest be no longer steward.

И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.

3 T hen the steward said within himself, What shall I do? for my lord taketh away from me the stewardship: I cannot dig; to beg I am ashamed.

Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.

4 I am resolved what to do, that, when I am put out of the stewardship, they may receive me into their houses.

Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.

5 S o he called every one of his lord's debtors unto him, and said unto the first, How much owest thou unto my lord?

И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?

6 A nd he said, An hundred measures of oil. And he said unto him, Take thy bill, and sit down quickly, and write fifty.

А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.

7 T hen said he to another, And how much owest thou? And he said, An hundred measures of wheat. And he said unto him, Take thy bill, and write fourscore.

После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.

8 A nd the lord commended the unjust steward, because he had done wisely: for the children of this world are in their generation wiser than the children of light.

И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.

9 A nd I say unto you, Make to yourselves friends of the mammon of unrighteousness; that, when ye fail, they may receive you into everlasting habitations.

И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.

10 H e that is faithful in that which is least is faithful also in much: and he that is unjust in the least is unjust also in much.

Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

11 I f therefore ye have not been faithful in the unrighteous mammon, who will commit to your trust the true riches?

И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското <богатство>?

12 A nd if ye have not been faithful in that which is another man's, who shall give you that which is your own?

И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

13 N o servant can serve two masters: for either he will hate the one, and love the other; or else he will hold to the one, and despise the other. Ye cannot serve God and mammon.

Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

14 A nd the Pharisees also, who were covetous, heard all these things: and they derided him.

Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.

15 A nd he said unto them, Ye are they which justify yourselves before men; but God knoweth your hearts: for that which is highly esteemed among men is abomination in the sight of God.

И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се <цени> високо между човеците, е мерзост пред Бога.

16 T he law and the prophets were until John: since that time the kingdom of God is preached, and every man presseth into it.

Законът и пророците <бяха> до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.

17 A nd it is easier for heaven and earth to pass, than one tittle of the law to fail.

Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.

18 W hosoever putteth away his wife, and marrieth another, committeth adultery: and whosoever marrieth her that is put away from her husband committeth adultery.

Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува.

19 T here was a certain rich man, which was clothed in purple and fine linen, and fared sumptuously every day:

Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.

20 A nd there was a certain beggar named Lazarus, which was laid at his gate, full of sores,

Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,

21 A nd desiring to be fed with the crumbs which fell from the rich man's table: moreover the dogs came and licked his sores.

като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.

22 A nd it came to pass, that the beggar died, and was carried by the angels into Abraham's bosom: the rich man also died, and was buried;

Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.

23 A nd in hell he lift up his eyes, being in torments, and seeth Abraham afar off, and Lazarus in his bosom.

И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.

24 A nd he cried and said, Father Abraham, have mercy on me, and send Lazarus, that he may dip the tip of his finger in water, and cool my tongue; for I am tormented in this flame.

И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

25 B ut Abraham said, Son, remember that thou in thy lifetime receivedst thy good things, and likewise Lazarus evil things: but now he is comforted, and thou art tormented.

Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

26 A nd beside all this, between us and you there is a great gulf fixed: so that they which would pass from hence to you cannot; neither can they pass to us, that would come from thence.

И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

27 T hen he said, I pray thee therefore, father, that thou wouldest send him to my father's house:

А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

28 F or I have five brethren; that he may testify unto them, lest they also come into this place of torment.

защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

29 A braham saith unto him, They have Moses and the prophets; let them hear them.

Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях.

30 A nd he said, Nay, father Abraham: but if one went unto them from the dead, they will repent.

А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

31 A nd he said unto him, If they hear not Moses and the prophets, neither will they be persuaded, though one rose from the dead.

И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой<, пак> няма да се убедят.