1 I n the beginning was the Word, and the Word was with God, and the Word was God.

В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

2 T he same was in the beginning with God.

То в начало беше у Бога.

3 A ll things were made by him; and without him was not any thing made that was made.

Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо <от това>, което е станало.

4 I n him was life; and the life was the light of men.

В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.

5 A nd the light shineth in darkness; and the darkness comprehended it not.

И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

6 T here was a man sent from God, whose name was John.

Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.

7 T he same came for a witness, to bear witness of the Light, that all men through him might believe.

Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.

8 H e was not that Light, but was sent to bear witness of that Light.

Не беше той светлината, но <дойде> да свидетелствува за светлината.

9 T hat was the true Light, which lighteth every man that cometh into the world.

Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.

10 H e was in the world, and the world was made by him, and the world knew him not.

Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.

11 H e came unto his own, and his own received him not.

У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.

12 B ut as many as received him, to them gave he power to become the sons of God, even to them that believe on his name:

А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, <сиреч>, на тия, които вярват в Неговото име;

13 W hich were born, not of blood, nor of the will of the flesh, nor of the will of man, but of God.

които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

14 A nd the Word was made flesh, and dwelt among us, (and we beheld his glory, the glory as of the only begotten of the Father,) full of grace and truth.

И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

15 J ohn bare witness of him, and cried, saying, This was he of whom I spake, He that cometh after me is preferred before me: for he was before me.

Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв.

16 A nd of his fulness have all we received, and grace for grace.

Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;

17 F or the law was given by Moses, but grace and truth came by Jesus Christ.

понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

18 N o man hath seen God at any time, the only begotten Son, which is in the bosom of the Father, he hath declared him.

Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

19 A nd this is the record of John, when the Jews sent priests and Levites from Jerusalem to ask him, Who art thou?

И ето, свидетелството, <което> Иоан <даде>, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?

20 A nd he confessed, and denied not; but confessed, I am not the Christ.

Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.

21 A nd they asked him, What then? Art thou Elias? And he saith, I am not. Art thou that prophet? And he answered, No.

И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.

22 T hen said they unto him, Who art thou? that we may give an answer to them that sent us. What sayest thou of thyself?

На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?

23 H e said, I am the voice of one crying in the wilderness, Make straight the way of the Lord, as said the prophet Esaias.

Той рече: Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия.

24 A nd they which were sent were of the Pharisees.

А изпратените бяха от фарисеите.

25 A nd they asked him, and said unto him, Why baptizest thou then, if thou be not that Christ, nor Elias, neither that prophet?

И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?

26 J ohn answered them, saying, I baptize with water: but there standeth one among you, whom ye know not;

В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,

27 H e it is, who coming after me is preferred before me, whose shoe's latchet I am not worthy to unloose.

Онзи, Който иде подир мене,, Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.

28 T hese things were done in Bethabara beyond Jordan, where John was baptizing.

Това стана във Витавара отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.

29 T he next day John seeth Jesus coming unto him, and saith, Behold the Lamb of God, which taketh away the sin of the world.

На следния ден <Иоан> вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!

30 T his is he of whom I said, After me cometh a man which is preferred before me: for he was before me.

Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.

31 A nd I knew him not: but that he should be made manifest to Israel, therefore am I come baptizing with water.

И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.

32 A nd John bare record, saying, I saw the Spirit descending from heaven like a dove, and it abode upon him.

И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.

33 A nd I knew him not: but he that sent me to baptize with water, the same said unto me, Upon whom thou shalt see the Spirit descending, and remaining on him, the same is he which baptizeth with the Holy Ghost.

И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.

34 A nd I saw, and bare record that this is the Son of God.

И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.

35 A gain the next day after John stood, and two of his disciples;

На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.

36 A nd looking upon Jesus as he walked, he saith, Behold the Lamb of God!

И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!

37 A nd the two disciples heard him speak, and they followed Jesus.

И двамата ученика го чуха да говори <така>, и отидоха подир Исуса.

38 T hen Jesus turned, and saw them following, and saith unto them, What seek ye? They said unto him, Rabbi, (which is to say, being interpreted, Master,) where dwellest thou?

И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?

39 H e saith unto them, Come and see. They came and saw where he dwelt, and abode with him that day: for it was about the tenth hour.

Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.

40 O ne of the two which heard John speak, and followed him, was Andrew, Simon Peter's brother.

Единият от двамата, които чуха от Иоана за <Него> и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.

41 H e first findeth his own brother Simon, and saith unto him, We have found the Messias, which is, being interpreted, the Christ.

Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).

42 A nd he brought him to Jesus. And when Jesus beheld him, he said, Thou art Simon the son of Jona: thou shalt be called Cephas, which is by interpretation, A stone.

Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър {Значи: Канара.}).

43 T he day following Jesus would go forth into Galilee, and findeth Philip, and saith unto him, Follow me.

На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.

44 N ow Philip was of Bethsaida, the city of Andrew and Peter.

А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.

45 P hilip findeth Nathanael, and saith unto him, We have found him, of whom Moses in the law, and the prophets, did write, Jesus of Nazareth, the son of Joseph.

Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона, и за< Когото писаха> пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет.

46 A nd Nathanael said unto him, Can there any good thing come out of Nazareth? Philip saith unto him, Come and see.

Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.

47 J esus saw Nathanael coming to him, and saith of him, Behold an Israelite indeed, in whom is no guile!

Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.

48 N athanael saith unto him, Whence knowest thou me? Jesus answered and said unto him, Before that Philip called thee, when thou wast under the fig tree, I saw thee.

Натанаил му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.

49 N athanael answered and saith unto him, Rabbi, thou art the Son of God; thou art the King of Israel.

Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.

50 J esus answered and said unto him, Because I said unto thee, I saw thee under the fig tree, believest thou? thou shalt see greater things than these.

Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.

51 A nd he saith unto him, Verily, verily, I say unto you, Hereafter ye shall see heaven open, and the angels of God ascending and descending upon the Son of man.

И рече му: Истина, истина ви казвам, ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.