1 T hen Joseph threw himself upon his father, and cried over him and kissed him.

Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува.

2 J oseph told his servants the doctors to make his father ready to be buried. So the doctors made Israel ready.

И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

3 F orty days were needed for this. For this is how much time it took for making the body ready to be buried. And the Egyptians cried for him seventy days.

като <работиха> над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

4 W hen the days of sorrow for him were past, Joseph said to those of Pharaoh’s house, “If now I have found favor in your eyes, speak to Pharaoh, saying,

И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете:

5 ‘ My father had me make a promise to him. He said, “See, I am about to die. Bury me in my grave which I dug for myself in the land of Canaan.” So let me go and bury my father. Then I will return.’”

Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

6 P haraoh answered, “Go and bury your father as he made you promise.”

А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

7 S o Joseph went to bury his father. With him went all the servants of Pharaoh, the leaders of his house and all the important men of the land of Egypt,

И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

8 a nd all those of the house of Joseph, and his brothers, and those of his father’s house. They left only their little ones and their flocks and cattle in the land of Goshen.

също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

9 W agons and men on horses went with him also. It was a very large group of people.

Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

10 T hey came to the grain-floor of Atad on the other side of the Jordan. There they cried with much sorrow. Joseph cried in sorrow for his father for seven days.

И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък {Вероятно: на запад от.} Иордан, там ридаха твърде много и силно; и <Иосиф> направи за баща си седмодневна жалейка.

11 W hen those who lived in the land, the Canaanites, saw the people crying in sorrow at the grain-floor of Atad, they said, “This is a great sorrow for the Egyptians.” So the place was given the name Abel-mizraim. It is on the other side of the Jordan.

А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, <мястото>, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим {Т. Е., Египетско ридание.}.

12 J acob’s sons did as he had told them.

Тогава синовете на <Израиля> му сториха, според както им беше заповядал;

13 T hey carried him to the land of Canaan. They buried him in the grave of the field of Machpelah, east of Mamre, which Abraham had bought with the field from Ephron the Hittite for a burying place.

защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която <пещера> Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

14 A fter he had buried his father, Joseph returned to Egypt with his brothers and all who had gone with him to bury his father. Joseph Tells His Brothers Not to Be Afraid

И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

15 W hen Joseph’s brothers saw that their father was dead, they said, “It may be now that Joseph will hate us, and pay us in return for all the wrong that we did to him!”

А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.

16 S o they sent word to Joseph, saying, “Before he died, our father told us,

Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:

17 ‘ You say to Joseph, “Forgive the wrong-doing of your brothers and their sin. For they did a bad thing to you.”’ Now we beg you, forgive the wrong-doing of the servants of the God of your father.” Joseph cried when they spoke to him.

Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

18 T hen his brothers came and fell down in front of him and said, “See, we are your servants.”

После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

19 B ut Joseph said to them, “Do not be afraid. Am I in the place of God?

А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

20 Y ou planned to do a bad thing to me. But God planned it for good, to make it happen that many people should be kept alive, as they are today.

Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.

21 S o do not be afraid. I will take care of you and your little ones.” He gave them comfort and words of kindness. The Death of Joseph

Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

22 J oseph and his father’s family stayed in Egypt. And Joseph lived 110 years.

Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;

23 H e lived long enough to see Ephraim’s grandchildren. And the sons of Manasseh’s son Machir were held on Joseph’s knees.

и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.

24 J oseph said to his brothers, “I am about to die. But God will take care of you. He will bring you from this land to the land that He promised to Abraham, to Isaac and to Jacob.”

След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.

25 T hen Joseph made the sons of Israel promise. He said, “God will take care of you. And you will carry my bones from here.”

И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: <Понеже> Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

26 S o Joseph died after living 110 years. They made his body ready, and he was put in a grave in Egypt.

И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.