1 T hen the Lord sent Nathan to David. He came to him and said, “There were two men in one city. One was rich and the other was poor.

Тогава Господ прати Натана при Давида. И той като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.

2 T he rich man had many flocks and cattle.

Богатият имаше овци и говеда твърде много;

3 B ut the poor man had nothing except one little female lamb which he bought and fed. It grew up together with him and his children. It would eat his bread and drink from his cup and lie in his arms. It was like a daughter to him.

а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; и то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то му беше като дъщеря.

4 N ow a traveler came to the rich man. But the rich man was not willing to take from his own flock or his own cattle, to make food for the traveler who had come to him. Instead, he took the poor man’s female lamb and made it ready for the man who had come to him.”

И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе от своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него.

5 D avid was very angry at the man, and said to Nathan, “As the Lord lives, for sure the man who has done this should die.

Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт;

6 A nd he must pay four times the worth of the lamb, because he did this thing without pity.”

и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.

7 N athan said to David, “You are the man! This is what the Lord God of Israel says: ‘I chose you to be the king of Israel. I saved you from the hand of Saul.

Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка;

8 I gave you Saul’s family and Saul’s wives into your care. I gave you the nations of Israel and Judah. And if this were too little, I would give you as much more.

и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това.

9 W hy have you hated the Word of the Lord by doing what is bad in His eyes? You have killed Uriah the Hittite with the sword. You have taken his wife to be your wife. You have killed him with the sword of the sons of Ammon.

Защо презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.

10 S o now some from your family, even in the future, will die by the sword, because you have turned against Me and have taken the wife of Uriah the Hittite to be your wife.’

Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря, та взе жената на хетееца Урия, за да ти бъде жена.

11 T his is what the Lord says: ‘See, I will bring trouble against you from your own family. I will take your wives in front of your eyes and give them to your neighbor. He will lie with your wives in the light of day.

Така казва Господ: Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини, и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце.

12 Y ou did it in secret. But I will do this in front of all Israel, and under the sun.’”

Защото ти си извършил това тайно; но Аз ще извърша туй нещо пред целия Израил и пред слънцето.

13 T hen David said to Nathan, “I have sinned against the Lord.” And Nathan said to him, “The Lord has taken away your sin. You will not die.

Тогава Давид каза на Натана: Съгреших Господу. А Натан каза на Давида: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.

14 B ut by this act you have given those who hate the Lord a reason to speak against the Lord. The child that is born to you will die for sure.”

Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето което ти се е родило, непременно ще умре.

15 T hen Nathan went home. David’s Son Dies The Lord sent trouble upon the child of Uriah’s wife and David, so that he was very sick.

И Натан си отиде у дома си. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давида, и то се разболя.

16 D avid begged God to make the child well. He went without food and lay all night on the ground.

Давид, прочее, се моли Богу за детето; и Давид пости, па влезе та пренощува легнал на земята.

17 T he leaders of his family stood beside him to lift him up from the ground. But David was not willing. He would not eat food with them.

И старейшините на дома му станаха <и дойдоха> при него, за да го дигнат от земята; но той отказа, нито вкуси хляб с тях.

18 T he child died on the seventh day. And David’s servants were afraid to tell him that the child was dead, for they said, “See, we spoke to him while the child was still alive, and he did not listen to us. So how can we tell him the child is dead? He might hurt himself.”

И на седмия ден детето умря. И слугите на Давида се бояха да му явят, че детето бе умряло, защото думаха: Ето, докато детето бе още живо говорехме му, и той не слушаше думите ни; колко, прочее, ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!

19 B ut when David saw his servants speaking together in secret, he understood that the child was dead. He asked his servants, “Is the child dead?” And they said, “He is dead.”

Но Давид, като видя че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че бе умряло детето; затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те рекоха: Умря.

20 S o David got up from the ground, washed, poured oil on himself, and changed his clothes. Then he came into the house of the Lord and worshiped. He returned to his own house and asked for food. So they set food in front of him, and he ate.

Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и като промени дрехите си, влезе в Господния дом та се поклони. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб, и той яде.

21 T hen his servants said to him, “What is this that you have done? While the child was alive, you went without food and cried. But when the child died, you got up and ate food.”

А слугите му му казаха: Що е това, което ти стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!

22 D avid said, “I went without food and cried while the child was still alive, for I said, ‘Who knows? The Lord might be kind to me and let the child live.’

А той рече: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? може Бог да ми покаже милост, и детето да остане живо.

23 B ut now he has died. Why should I go without food? Can I bring him to life again? I will go to him, but he will not return to me.” Solomon Is Born

Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна надире? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.

24 T hen David comforted his wife Bathsheba. He went in and lay with her, and she gave birth to a son. He gave him the name Solomon. The Lord loved him,

След това, Давид утеши жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и тя роди син, и нарече го Соломон. И Господ го възлюби,

25 a nd sent word through Nathan who spoke for God. And Nathan gave him the name Jedidiah because of the Lord. David Takes Rabbah

и прати чрез пророка Натана та го нарече Едидия {Т.е., Любезен Господу.}, заради Господа.

26 N ow Joab fought against Rabbah of the sons of Ammon, and took the king’s city.

А Иоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град.

27 J oab sent men to David, saying, “I have fought against Rabbah. I have taken the city of waters.

И Иоав прати вестители до Давида, да кажат: Воювах против Рава, и даже превзех града на водите.

28 S o gather the rest of the people together. Go against the city and take it, or I will take the city myself and it will be called by my name.”

Сега, прочее, събери останалите люде та разположи стана си против града и завладей го, да не би аз да завладея града, и той да се нарече с моето име.

29 S o David gathered all the people and went to Rabbah. He fought against it, and took it.

Затова Давид събра всичките люде та отиде в Рава, би се против нея, и я завладя.

30 T hen he took the very heavy crown from their king’s head. In it were beautiful stones of much worth. The crown was put on David’s head. And he brought a large amount of things out of the city.

И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант, и бе украсена със скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида. И той изнесе из града твърде много користи.

31 H e brought out the people who were in it also. He made them work with saws, sharp iron tools, and iron axes. And he made them work in the heat making building stones. He did this to all the cities of the sons of Ammon. Then David and all the people returned to Jerusalem.

Изведе и людете, които бяха в него, та ги тури под триони и под железни дикани и под железни брадви, и преведе ги през пещта за тухли; и така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.