1 Y o, Pablo, os ruego por la mansedumbre y bondad de Cristo, yo, que cuando estoy presente ciertamente soy humilde entre vosotros, pero que cuando estoy lejos soy atrevido con vosotros,

И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, -

2 o s ruego, pues, que cuando esté presente, no tenga que usar de aquel atrevimiento con que estoy dispuesto a proceder resueltamente contra algunos que nos tienen como si anduviéramos según la carne.

моля ви се, когато съм при вас <да се> не <принудя> да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

3 A unque andamos en la carne, no militamos según la carne,

Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

4 p orque las armas de nuestra milicia no son carnales, sino poderosas en Dios para la destrucción de fortalezas,

Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.

5 d erribando argumentos y toda altivez que se levanta contra el conocimiento de Dios, y llevando cautivo todo pensamiento a la obediencia a Cristo,

Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

6 y estando prontos a castigar toda desobediencia, cuando vuestra obediencia sea perfecta.

И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

7 M iráis las cosas según la apariencia. Si alguno está persuadido en sí mismo de que es de Cristo, esto también piense por sí mismo: que como él es de Cristo, así también nosotros somos de Cristo.

Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме <Христови>.

8 A unque me gloríe algo más todavía de nuestra autoridad, la cual el Señor nos dio para edificación y no para vuestra destrucción, no me avergonzaré,

Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

9 p ara que no parezca como que os quiero amedrentar por cartas.

<Обаче> нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

10 A la verdad, algunos dicen que las cartas son duras y fuertes, pero que la presencia corporal es débil y la palabra despreciable.

Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

11 E sto tenga en cuenta tal persona, que así como somos en la palabra por cartas, estando ausentes, lo seremos también en hechos, estando presentes.

Такъв нека има пред вид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива <сме> и на дело, когато сме при вас.

12 N o nos atrevemos a contarnos ni a compararnos con algunos que se alaban a sí mismos; pero ellos manifiestan su falta de juicio al medirse con su propia medida y al compararse consigo mismos.

Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

13 P ero nosotros no nos gloriaremos desmedidamente, sino conforme a la regla que Dios nos ha dado por medida al permitirnos llegar también hasta vosotros,

А ние няма да се похвалим <с това, което> е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

14 p orque no nos hemos extralimitado, como si no hubiéramos llegado hasta vosotros, pues fuimos los primeros en llegar hasta vosotros con el evangelio de Cristo.

Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

15 N o nos gloriamos desmedidamente en trabajos ajenos, sino que esperamos que conforme crezca vuestra fe seremos muy engrandecidos entre vosotros, conforme a nuestra regla.

И не се хвалим <с това, което е> вън от мярката ни, <то ест>, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област <за работа> между вас, и то премного,

16 A sí anunciaremos el evangelio en los lugares más allá de vosotros, sin entrar en la obra de otro para gloriarnos en lo que ya estaba preparado.

така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

17 P ero el que se gloría, gloríese en el Señor.

А който се хвали, с Господа да се хвали.

18 N o es aprobado el que se alaba a sí mismo, sino aquel a quien Dios alaba.

Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.