1 Y ACONTECIO que entrando en casa de un príncipe de los Fariseos un sábado á comer pan, ellos le acechaban.

Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

2 Y he aquí un hombre hidrópico estaba delante de él.

И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.

3 Y respondiendo Jesús, habló á los doctores de la ley y á los Fariseos, diciendo: ¿Es lícito sanar en sábado?

И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

4 Y ellos callaron. Entonces él tomándole, le sanó, y despidióle.

А те мълчаха. И Той, като хвана <човека>, изцели го и го пусна.

5 Y respondiendo á ellos dijo: ¿El asno ó el buey de cuál de vosotros caerá en algún pozo, y no lo sacará luego en día de sábado?

И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?

6 Y no le podían replicar á estas cosas.

И не можаха да отговорят на това.

7 Y observando cómo escogían los primeros asientos á la mesa, propuso una parábola á los convidados, diciéndoles:

И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

8 C uando fueres convidado de alguno á bodas, no te sientes en el primer lugar, no sea que otro más honrado que tú esté por él convidado,

Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

9 Y viniendo el que te llamó á ti y á él, te diga: Da lugar á éste: y entonces comiences con vergüenza á tener el lugar último.

и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

10 M as cuando fueres convidado, ve, y siéntate en el postrer lugar; porque cuando viniere el que te llamó, te diga: Amigo, sube arriba: entonces tendrás gloria delante de los que juntamente se asientan á la mesa.

Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.

11 P orque cualquiera que se ensalza, será humillado; y el que se humilla, será ensalzado.

Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

12 Y dijo también al que le había convidado: Cuando haces comida ó cena, no llames á tus amigos, ni á tus hermanos, ni á tus parientes, ni á vecinos ricos; porque también ellos no te vuelvan á convidar, y te sea hecha compensación.

Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

13 M as cuando haces banquete, llama á los pobres, los mancos, los cojos, los ciegos;

Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14 Y serás bienaventurado; porque no te pueden retribuir; mas te será recompensado en la resurrección de los justos.

и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 Y oyendo esto uno de los que juntamente estaban sentados á la mesa, le dijo: Bienaventurado el que comerá pan en el reino de los cielos.

И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 E l entonces le dijo: Un hombre hizo una grande cena, y convido á muchos.

А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 Y á la hora de la cena envió á su siervo á decir á los convidados: Venid, que ya está todo aparejado.

И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже <всичко> е вече готово.

18 Y comenzaron todos á una á excusarse. El primero le dijo: He comprado una hacienda, y necesito salir y verla; te ruego que me des por excusado.

А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 Y el otro dijo: He comprado cinco yuntas de bueyes, y voy á probarlos; ruégote que me des por excusado.

Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

20 Y el otro dijo: Acabo de casarme, y por tanto no puedo ir.

А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

21 Y vuelto el siervo, hizo saber estas cosas á su señor. Entonces enojado el padre de la familia, dijo á su siervo: Ve presto por las plazas y por las calles de la ciudad, y mete acá los pobres, los mancos, y cojos, y ciegos.

И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22 Y dijo el siervo: Señor, hecho es como mandaste, y aun hay lugar.

И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

23 Y dijo el señor al siervo: Ve por los caminos y por los vallados, y fuérza los á entrar, para que se llene mi casa.

И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и <колкото намериш> накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 P orque os digo que ninguno de aquellos hombres que fueron llamados, gustará mi cena.

защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

25 Y muchas gentes iban con él; y volviéndose les dijo:

А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

26 S i alguno viene á mí, y no aborrece á su padre, y madre, y mujer, é hijos, y hermanos, y hermanas, y aun también su vida, no puede ser mi discípulo.

Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27 Y cualquiera que no trae su cruz, y viene en pos de mí, no puede ser mi discípulo.

Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28 P orque ¿cuál de vosotros, queriendo edificar una torre, no cuenta primero sentado los gastos, si tiene lo que necesita para acabarla?

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да <я> доизкара?

29 P orque después que haya puesto el fundamento, y no pueda acabarla, todos los que lo vieren, no comiencen á hacer burla de él,

Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:

30 D iciendo: Este hombre comenzó á edificar, y no pudo acabar.

Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

31 ¿ O cuál rey, habiendo de ir á hacer guerra contra otro rey, sentándose primero no consulta si puede salir al encuentro con diez mil al que viene contra él con veinte mil?

Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет <хиляди>?

32 D e otra manera, cuando aun el otro está lejos, le ruega por la paz, enviándo le embajada.

Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33 A sí pues, cualquiera de vosotros que no renuncia á todas las cosas que posee, no puede ser mi discípulo.

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34 B uena es la sal; mas si aun la sal fuere desvanecida, ¿con qué se adobará?

Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35 N i para la tierra, ni para el muladar es buena; fuera la arrojan. Quien tiene oídos para oir, oiga.

Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.