1 A l Músico principal: para Jeduthún: Salmo de Asaph. CON mi voz clamé á Dios, A Dios clamé, y él me escuchará.

(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 A l Señor busqué en el día de mi angustia: Mi mal corría de noche y no cesaba: Mi alma rehusaba consuelo.

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

3 A cordábame de Dios, y gritaba: Quejábame, y desmayaba mi espíritu. (Selah.)

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

4 T enías los párpados de mis ojos: Estaba yo quebrantado, y no hablaba.

Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

5 C onsideraba los días desde el principio, Los años de los siglos.

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

6 A cordábame de mis canciones de noche; Meditaba con mi corazón, Y mi espíritu inquiría.

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:>

7 ¿ Desechará el Señor para siempre, Y no volverá más á amar?

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

8 ¿ Hase acabado para siempre su misericordia? ¿Hase acabado la palabra suya para generación y generación?

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

9 ¿ Ha olvidado Dios el tener misericordia? ¿Ha encerrado con ira sus piedades? (Selah.)

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

10 Y dije: Enfermedad mía es esta; Traeré pues á la memoria los años de la diestra del Altísimo.

Тогава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява.

11 A cordaréme de las obras de JAH: Sí, haré yo memoria de tus maravillas antiguas.

Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността,

12 Y meditaré en todas tus obras, Y hablaré de tus hechos.

И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13 O h Dios, en santidad es tu camino: ¿Qué Dios grande como el Dios nuestro?

Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог?

14 T ú eres el Dios que hace maravillas: Tú hiciste notoria en los pueblos tu fortaleza.

Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15 C on tu brazo redimiste á tu pueblo, A los hijos de Jacob y de José. (Selah.)

Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

16 V iéronte las aguas, oh Dios; Viéronte las aguas, temieron; Y temblaron los abismos.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17 L as nubes echaron inundaciones de aguas; Tronaron los cielos, Y discurrieron tus rayos.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18 A nduvo en derredor el sonido de tus truenos; Los relámpagos alumbraron el mundo; Estremecióse y tembló la tierra.

Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19 E n la mar fué tu camino, Y tus sendas en las muchas aguas; Y tus pisadas no fueron conocidas.

През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20 C ondujiste á tu pueblo como ovejas, Por mano de Moisés y de Aarón.

Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.