1 ¡ Cómo se ha empañado el oro! ¡El oro fino ha perdido su brillo! ¡Las piedras del santuario se hallan esparcidas por todas las calles y encrucijadas!

Как почерня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всички улици.

2 L os hijos de Sión, más preciados y estimados que el oro puro, ¡ahora son vistos como vasijas de barro, como hechura de un alfarero!

Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, как се смятат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

3 A un los chacales cuidan de sus cachorros, pero mi amada ciudad es cruel como avestruz del desierto.

Даже чакалите подават гърди и кърмят малките си, а дъщерята на народа ми се ожесточи като щраусите в пустинята;

4 T anta sed tienen los niños de pecho que la lengua se les pega al paladar; los pequeñitos piden de comer, ¡y no hay quien los alimente!

защото езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

5 T endidos por las calles yacen los que comían delicados platillos; los que antes se vestían de púrpura, hoy se aferran a los basureros.

Онези, които ядеха отбрани ястия, лежат небрежни по улиците; възпитаните в мораво прегръщат бунището.

6 L a maldad de Jerusalén fue mayor que el pecado de Sodoma; ¡en un instante quedó en ruinas, sin la intervención humana!

Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше съсипан в един миг, без да са го докосвали човешки ръце.

7 S us nobles eran más claros que la nieve y más blancos que la leche; de piel más rosada que el coral, de talle más delicado que el zafiro.

Благородните ѝ бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им - по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

8 ¡ Pero han quedado irreconocibles! ¡Se ven más oscuros que las sombras! ¡Tienen la piel pegada a los huesos! ¡Están secos como un leño!

а сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

9 M ás dichosos fueron los que cayeron en batalla que los que fueron muriendo de hambre, porque éstos fueron muriendo lentamente por no tener para comer los frutos de la tierra.

По-щастливи бяха убитите от меч, отколкото умъртвените от глад; защото тези чезнат, прободени от липса на полските произведения.

10 C on sus propias manos, mujeres piadosas cocinaron a sus hijos. El día que mi ciudad amada fue destruida, sus propios hijos les sirvieron de alimento.

Ръцете на милозливите жени свариха децата им; те им станаха храна при разорението на дъщерята на народа ми.

11 E l Señor derramó el ardor de su ira y satisfizo su enojo; ¡encendió en Sión un fuego que redujo a cenizas sus cimientos!

Господ извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изгори основите му.

12 J amás creyeron los reyes de la tierra, ni los habitantes del mundo, que nuestros enemigos lograrían pasar por las puertas de Jerusalén.

Земните царе не вярваха, нито живеещите по целия свят, че щеше да влезе противник и неприятел в йерусалимските порти.

13 ¡ Pero fue por los pecados de sus profetas! ¡Fue por las maldades de sus sacerdotes, que en sus calles derramaron sangre inocente!

А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, които проливаха кръвта на праведните сред него.

14 T ropezaban por las calles, como ciegos. ¡Tan manchadas de sangre tenían las manos que no se atrevían a tocar sus vestiduras!

Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, така че хората не можеха да се допират до дрехите им.

15 « ¡Apártense, gente impura!», les gritaban; «¡Apártense, no toquen nada!» Y se apartaron y huyeron. Y entre las naciones se dijo: «Éstos jamás volverán a vivir aquí.»

Отстъпете, вие, нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас; а когато те бягаха и се скитаха, между народите се говореше: Няма вече да бъдат пришълци с нас.

16 E l Señor, en su enojo, los dispersó y no volvió a tomarlos en cuenta, pues no respetaron a los sacerdotes ni se compadecieron de los ancianos.

Гневът на Господа ги разпръсна; Той не иска вече да гледа към тях; свещеническо лице не почетоха, над старци не се смилиха.

17 N uestros ojos desfallecen, pues en vano esperamos ayuda; en vano esperamos el apoyo de una nación incapaz de salvarnos.

И досега очите ни се изнуряват от чакане на суетната за нас помощ; надявахме се на народ, който не можеше да спасява.

18 V igilan todos nuestros pasos; no podemos salir a la calle; el fin de nuestros días se acerca; ¡nuestra vida ha llegado a su fin!

Причакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! Краят ни дойде.

19 L os que nos persiguen son más ligeros que las águilas del cielo. Nos persiguen por los montes, y en el desierto nos han tendido trampas.

Онези, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

20 A trapado entre sus redes quedó el ungido del Señor, el que daba aliento a nuestra vida; aquél del cual decíamos: «Bajo su sombra protectora viviremos entre las naciones.»

Помазаникът Господен, диханието на ноздрите ни, този, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

21 ¡ Alégrate ahora, Edom, tú que habitas en la región de Uz! ¡Ya te llegará la hora de beber la copa de la ira, hasta que la vomites!

Радвай се и се весели, дъще едомска, която живееш в земята Уз. Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се заголиш!

22 T u castigo, Sión, ya se ha cumplido, y nunca más volverán a llevarte cautiva. Pero a ti, Edom, el Señor castigará tu iniquidad y pondrá al descubierto tus pecados.

Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъще Сионова; Той няма вече да те закара в плен; а ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие съгрешенията ти.