1 D espués de estos sucesos, el rey Asuero encumbró a Amán hijo de Hamedata el agagueo, y para honrarlo le permitió ocupar un lugar más elevado que el de todos los príncipes que lo acompañaban.

След това цар Асуир повиши Аман, сина на агагеца Амитад, въздигна го и постави стола му над столовете на всички първенци, които бяха около него.

2 T odos los siervos del rey que estaban a la puerta del rey se arrodillaban y se inclinaban ante Amán, porque el rey así lo había ordenado; pero Mardoqueo no hacía nada de esto.

И всички царски служители, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Аман; защото царят беше заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.

3 E ntonces todos esos siervos le preguntaron a Mardoqueo: «¿Por qué transgredes la orden del rey?»

Затова царските служители, които бяха в царската порта, казаха на Мардохей: Ти защо престъпваш царската заповед?

4 Y como todos los días le preguntaban lo mismo, y él no les hacía caso, lo denunciaron ante Amán, para ver si Mardoqueo se mantendría firme en su postura, pues ya él les había hecho saber que era judío.

И като му говореха всеки ден, а той не ги слушаше, съобщиха на Аман, за да видят дали думите на Мардохей ще устоят, тъй като им беше казал, че е юдеин и не се покорява на заповедта.

5 C uando Amán se dio cuenta de que Mardoqueo no se arrodillaba ni se humillaba ante él, se llenó de ira.

Когато Аман видя, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.

6 P ero Amán consideró que era muy poco vengarse solamente de Mardoqueo, así que procuró destruir a todos los judíos que había en el reino de Asuero, es decir, al pueblo de Mardoqueo, pues ya le habían informado a qué pueblo pertenecía.

Но мислеше, че да сложи ръка само на Мардохей, ще бъде нещо нищожно; затова, понеже му бяха казали от кой народ беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевия народ, т. е. всички юдеи, които бяха в цялото царство на Асуир.

7 C orría el mes primero (es decir, el mes de Nisán) del año duodécimo del rey Asuero, cuando le fue echada a Amán su «pur» (es decir, su suerte) para cada día y para cada mes del año; y la suerte le cayó en el mes duodécimo, que es el mes de Adar.

В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуир хвърлиха пур (т. е. жребий) пред Аман последователно за всеки ден от всеки месец, чак до дванадесетия месец, който е месец Адар.

8 E ntonces Amán le dijo al rey Asuero: «Hay en tu reino un pueblo que se ha esparcido y distribuido entre todos tus pueblos y provincias. Sus leyes son diferentes a las de todo pueblo, y no acatan las leyes del rey. En nada se beneficia el rey con dejarlos vivir.

Тогава Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разсеян между племената по всички области на твоето царство; и законите им се различават от законите на всички народи и те не спазват царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.

9 S i al rey le parece bien, emita un decreto que autorice su destrucción. De mi parte, yo pesaré diez mil talentos de plata a los que manejan el tesoro, para que los ingresen a los tesoros del rey.»

Ако е удобно на царя, нека бъде предписано да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.

10 E l rey se quitó su anillo y se lo dio a Amán hijo de Hamedata el agagueo, que era enemigo de los judíos,

Царят извади пръстена си от ръката си и го даде на Аман, сина на агагеца Амидат, неприятеля на юдеите.

11 y le dijo: «Puedes quedarte con la plata que me ofreces. Y con ese pueblo, puedes hacer lo que mejor te parezca.»

И царят каза на Аман: Дава ти се среброто, също и този народ, да направиш с него, както обичаш.

12 E l día trece del mismo mes primero fueron llamados los escribanos del rey, y todo lo que les mandó Amán lo escribieron a los sátrapas del rey, a los capitanes que gobernaban cada provincia y a los príncipes de cada pueblo. El escrito se hizo a nombre del rey Asuero, en la escritura y la lengua de cada provincia y cada pueblo, y fue sellado con el anillo real.

И така, на тринадесетия ден от първия месец царските секретари бяха повикани и бе писано точно според това, което заповяда Аман на царските сатрапи, на управителите на всяка област и на първенците на всеки народ, във всяка област според азбуката им и на всеки народ според езика му; от името на цар Асуир бе писано и бе подпечатано с царския пръстен.

13 L as cartas enviadas por medio de correos a todas las provincias del rey ordenaban destruir, matar y exterminar a todos los judíos, jóvenes y ancianos, niños y mujeres, y de apoderarse de sus bienes. Todo esto debía hacerse en el día trece del mes duodécimo, que es el mes de Adar.

И изпратиха писмата с бързоходци по всички царски области, за да погубят, да избият и да изтребят всички юдеи, млади и стари, деца и жени в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.

14 U na copia del escrito entregado por decreto a cada provincia fue publicada en todos los pueblos, a fin de que se prepararan para aquel día.

Препис от писаното, чрез който щеше да бъде разнесена тази заповед по всяка област, бе обнародван между всички племена, за да бъдат готови за онзи ден.

15 E l edicto fue dado en Susa capital del reino, y por mandato del rey los correos salieron con toda rapidez. Y mientras el rey y Amán se sentaron a beber, en la ciudad de Susa reinaba el desconcierto.

Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; указът бе издаден в столицата Суса. А царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.