1 D ios nuestro, lo oímos con nuestros oídos, y nuestros padres nos lo contaron: ¡las grandes proezas que, en su favor, realizaste en los días de antaño!

(По слав. 43.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 ¡ Tú mismo desalojaste a las naciones, castigaste duramente a esos pueblos, y a nuestros padres los dejaste echar raíces!

Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 P orque no fue la espada lo que les dio posesión de la tierra; ni fue tampoco su brazo lo que les dio la victoria; ¡fue tu mano derecha, fue tu brazo, fue el resplandor de tu rostro, porque en ellos te complacías!

Защото не завладяха земята със своя меч, нито тяхната мишца ги спаси, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, защото Твоето благоволение беше към тях.

4 D ios mío, ¡tú eres mi rey! ¡Envía tu salvación al pueblo de Jacob!

Ти си Цар мой, Боже; заповядай да стават победи за Яков.

5 ¡ Por ti derrotaremos a nuestros enemigos! ¡En tu nombre los hundiremos en el suelo!

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.

6 Y o no confiaría en mis flechas, ni tampoco mi espada podría salvarme;

Защото няма да уповавам на лъка си, нито ще ме избави мечът ми.

7 p ero tú puedes salvarnos de nuestros enemigos, y poner en vergüenza a los que nos odian.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни и си посрамил онези, които ни мразят.

8 ¡ En ti, Dios nuestro, nos gloriaremos siempre, y nunca dejaremos de alabar tu nombre!

С Бога ще се хвалим всеки ден и името Ти ще славословим довека. (Села.)

9 P ero nos has abandonado, nos has puesto en vergüenza. Ya no acompañas a nuestros ejércitos.

Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил и не излизаш вече с нашите войски.

10 N os has hecho retroceder ante el enemigo, y los que nos aborrecen nos despojan de todo.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; и мразещите ни ни обират за себе си.

11 H as dejado que nos maten como a ovejas, y nos has esparcido entre las naciones.

Предал си ни като овце за ядене и си ни разпръснал между народите.

12 ¡ Has vendido a tu pueblo de balde! ¡Nada has ganado con venderlo!

Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената им.

13 N os has humillado ante nuestros vecinos; somos motivo de burla para los que nos rodean.

Правиш ни за укор на съседите ни, за присмех и поругание на онези, които са около нас.

14 H as hecho de nosotros la burla de la gente; al vernos, todos mueven burlones la cabeza.

Правиш ни за поговорка между народите, за кимване с глава между племената.

15 T odo el tiempo debo encarar mi vergüenza; me abruma no poder dar la cara

Всеки ден позорът ми е пред мен и срамът на лицето ми ме покрива

16 p or lo que dicen los que tanto me ofenden, ¡por lo que hacen mis vengativos enemigos!

поради гласа на онзи, който укорява и хули, поради неприятеля и отмъстителя.

17 A unque todo esto nos ha sucedido, jamás nos hemos olvidado de ti; jamás hemos quebrantado tu pacto.

Всичко това дойде върху нас; обаче ние не Те забравихме, нито станахме неверни на Твоя завет.

18 J amás ha decaído nuestro ánimo, ni nos hemos apartado de tus sendas.

Сърцето ни не се върна назад, нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,

19 ¡ Pero tú nos arrojaste en cuevas de chacales! ¡Nos cubriste con las sombras de la muerte!

макар Ти да си ни съкрушил в пусто място и да си ни покрил с мрачна сянка.

20 D ios nuestro, si nos hubiéramos olvidado de tu nombre, o si hubiéramos rendido culto a otro dios,

Ако сме забравили името на нашия Бог или сме прострели ръцете си към чужд бог,

21 ¿ acaso tú no habrías llegado a saberlo? ¡Si tú conoces los secretos más recónditos!

то няма ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 P ero por ti nos matan todo el tiempo; ¡nos consideran ovejas para el matadero!

Не! Ние сме убивани заради Тебе цял ден, смятани сме като овце за клане.

23 ¡ Despierta, Señor! ¿Por qué duermes? ¡Levántate, no te alejes para siempre!

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги.

24 ¿ Por qué te escondes de nosotros? ¿Por qué te olvidas de la opresión que sufrimos?

Защо криеш лицето Си и забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 N uestro ánimo se halla por el suelo, ¡nuestros cuerpos se arrastran por la tierra!

Защото душата ни е снишена до пръстта; коремът ни е прилепнал до земята.

26 ¡ Levántate, ven a ayudarnos y, por tu gran misericordia, sálvanos!

Стани да ни помогнеш и ни избави заради милосърдието Си.