1 M elhor é o pobre que anda na sua integridade, do que aquele que é perverso de lábios e tolo.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с извратени устни, а при това безумен.
2 N ão é bom agir sem refletir; e o que se apressa com seus pés erra o caminho.
Наистина сърдечно желание без разсъдък не е добро и който бърза с краката си, сбърква пътя си.
3 A estultícia do homem perverte o seu caminho, e o seu coração se irrita contra o Senhor.
Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против Господа.
4 A s riquezas granjeiam muitos amigos; mas do pobre o seu próprio amigo se separa.
Богатството прибавя много приятели, а сиромахът бива изоставен от приятеля си.
5 A testemunha falsa não ficará impune; e o que profere mentiras não escapará.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който диша лъжи, няма да избегне възмездие.
6 M uitos procurarão o favor do liberal; e cada um é amigo daquele que dá presentes.
Мнозина търсят благоволението на щедрия и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 T odos os irmãos do pobre o aborrecem; quanto mais se afastam dele os seus amigos! persegue-os com súplicas, mas eles já se foram.
Всичките братя на сиромаха го мразят - колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма.
8 O que adquire a sabedoria é amigo de si mesmo; o que guarda o entendimento prosperará.
Който придобива ум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро.
9 A testemunha falsa não ficará impune, e o que profere mentiras perecerá.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който изказва лъжи, ще загине.
10 A o tolo não convém o luxo; quanto menos ao servo dominar os príncipes!
Изнежеността не прилича на безумен, много по-малко - на слуга да властва над началници.
11 A discrição do homem fá-lo tardio em irar-se; e sua glória está em esquecer ofensas.
Благоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да не се взира в престъпление.
12 A ira do rei é como o bramido o leão; mas o seu favor é como o orvalho sobre a erva.
Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата.
13 O filho insensato é a calamidade do pai; e as rixas da mulher são uma goteira contínua.
Безумен син е бедствие за баща си и препирните на свадлива жена са като непрестанен капчук.
14 C asa e riquezas são herdadas dos pais; mas a mulher prudente vem do Senhor.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от Господа.
15 A preguiça faz cair em profundo sono; e o ocioso padecerá fome.
Ленивостта хвърля в дълбок сън и бездейна душа ще гладува.
16 Q uem guarda o mandamento guarda a sua alma; mas aquele que não faz caso dos seus caminhos morrerá.
Който пази заповедта, пази душата си, а който занемарява пътищата си, ще загине.
17 O que se compadece do pobre empresta ao Senhor, que lhe retribuirá o seu benefício.
Който показва милост към бедния, заема на Господа и Той ще му въздаде за благодеянието му. Мъдри съвети към младите хора
18 C orrige a teu filho enquanto há esperança; mas não te incites a destruí-lo.
Наказвай сина си, докато има надежда, и не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 H omem de grande ira tem de sofrer o castigo; porque se o livrares, terás de o fazer de novo.
Гневлив човек ще понесе наказание; защото, ако го пожалиш, после пак ще трябва да го наказваш.
20 O uve o conselho, e recebe a correção, para que sejas sábio nos teus últimos dias.
Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетните си дни.
21 M uitos são os planos no coração do homem; mas o desígnio do Senhor, esse prevalecerá.
Има много помисли в сърцето на човека, но намерението Господне - то ще устои.
22 O que faz um homem desejável é a sua benignidade; e o pobre é melhor do que o mentiroso.
Милосърдието на човека е чест за него и сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.
23 O temor do Senhor encaminha para a vida; aquele que o tem ficará satisfeito, e mal nenhum o visitará.
Страхът от Господа спомага за живот; който го има, ще си ляга наситен и няма да срещне зло.
24 O preguiçoso esconde a sua mão no prato, e nem ao menos quer levá-la de novo ã boca.
Ленивият потапя ръката си в паницата и не иска дори в устата си да я върне.
25 F ere ao escarnecedor, e o simples aprenderá a prudência; repreende ao que tem entendimento, e ele crescerá na ciencia.
Ако накажеш присмивателя, простият ще стане внимателен; и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 O que aflige a seu pai, e faz fugir a sua mãe, é filho que envergonha e desonra.
Който опропастява баща си и изпъжда майка си, той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 C essa, filho meu, de ouvir a instrução, e logo te desviarás das palavras do conhecimento.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, които те отклоняват от мъдростта.
28 A testemunha vil escarnece da justiça; e a boca dos ímpios engole a iniqüidade.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; и устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 A condenação está preparada para os escarnecedores, e os açoites para as costas dos tolos.
Присъди се приготвят за присмивателите и бой - за гърба на безумните.