1 M elhor é o pobre que anda na sua integridade, do que aquele que é perverso de lábios e tolo.

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

2 N ão é bom agir sem refletir; e o que se apressa com seus pés erra o caminho.

Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.

3 A estultícia do homem perverte o seu caminho, e o seu coração se irrita contra o Senhor.

Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

4 A s riquezas granjeiam muitos amigos; mas do pobre o seu próprio amigo se separa.

Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

5 A testemunha falsa não ficará impune; e o que profere mentiras não escapará.

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

6 M uitos procurarão o favor do liberal; e cada um é amigo daquele que dá presentes.

Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7 T odos os irmãos do pobre o aborrecem; quanto mais se afastam dele os seus amigos! persegue-os com súplicas, mas eles já se foram.

Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

8 O que adquire a sabedoria é amigo de si mesmo; o que guarda o entendimento prosperará.

Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

9 A testemunha falsa não ficará impune, e o que profere mentiras perecerá.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

10 A o tolo não convém o luxo; quanto menos ao servo dominar os príncipes!

Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

11 A discrição do homem fá-lo tardio em irar-se; e sua glória está em esquecer ofensas.

Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

12 A ira do rei é como o bramido o leão; mas o seu favor é como o orvalho sobre a erva.

Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

13 O filho insensato é a calamidade do pai; e as rixas da mulher são uma goteira contínua.

Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

14 C asa e riquezas são herdadas dos pais; mas a mulher prudente vem do Senhor.

Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

15 A preguiça faz cair em profundo sono; e o ocioso padecerá fome.

Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

16 Q uem guarda o mandamento guarda a sua alma; mas aquele que não faz caso dos seus caminhos morrerá.

Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

17 O que se compadece do pobre empresta ao Senhor, que lhe retribuirá o seu benefício.

Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

18 C orrige a teu filho enquanto há esperança; mas não te incites a destruí-lo.

Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

19 H omem de grande ira tem de sofrer o castigo; porque se o livrares, terás de o fazer de novo.

Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

20 O uve o conselho, e recebe a correção, para que sejas sábio nos teus últimos dias.

Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

21 M uitos são os planos no coração do homem; mas o desígnio do Senhor, esse prevalecerá.

Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

22 O que faz um homem desejável é a sua benignidade; e o pobre é melhor do que o mentiroso.

Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

23 O temor do Senhor encaminha para a vida; aquele que o tem ficará satisfeito, e mal nenhum o visitará.

Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

24 O preguiçoso esconde a sua mão no prato, e nem ao menos quer levá-la de novo ã boca.

Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

25 F ere ao escarnecedor, e o simples aprenderá a prudência; repreende ao que tem entendimento, e ele crescerá na ciencia.

Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 O que aflige a seu pai, e faz fugir a sua mãe, é filho que envergonha e desonra.

Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 C essa, filho meu, de ouvir a instrução, e logo te desviarás das palavras do conhecimento.

Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

28 A testemunha vil escarnece da justiça; e a boca dos ímpios engole a iniqüidade.

Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 A condenação está preparada para os escarnecedores, e os açoites para as costas dos tolos.

Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.