1 A ti levanto os meus olhos, ó tu que estás entronizado nos céus.

(По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

2 E is que assim como os olhos dos servos atentam para a mão do seu senhor, e os olhos da serva para a mão de sua senhora, assim os nossos olhos atentam para o Senhor nosso Deus, até que ele se compadeça de nós.

Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така гледат нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.

3 C ompadece-te de nós, ó Senhor, compadece-te de nós, pois estamos sobremodo fartos de desprezo.

Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.

4 A nossa alma está sobremodo farta da zomabaria dos arrogantes, e do desprezo dos soberbos.

Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.