1 M eglio un povero che cammina nella sua integrità, che chi è perverso di labbra e anche stolto.

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

2 L o zelo senza conoscenza non è cosa buona; chi cammina in fretta sbaglia strada.

Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.

3 L a stoltezza dell’uomo ne perverte la via, ma il suo cuore si irrita contro il Signore.

Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

4 L e ricchezze procurano gran numero di amici, ma il povero è abbandonato anche dal suo compagno.

Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

5 I l falso testimone non rimarrà impunito, chi spaccia menzogne non avrà scampo.

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

6 M olti corteggiano l’uomo generoso, tutti sono amici dell’uomo che offre regali.

Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7 T utti i fratelli del povero lo odiano; quanto più gli amici suoi si allontaneranno da lui! Egli li supplica con parole, ma già sono scomparsi.

Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

8 C hi acquista senno ama se stesso, e chi serba con cura l’intelligenza troverà del bene.

Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

9 I l falso testimone non rimarrà impunito, e chi spaccia menzogne perirà.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

10 V ivere nel lusso non s’addice allo stolto; quanto meno si addice allo schiavo dominare sui prìncipi!

Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

11 I l senno rende l’uomo lento all’ira ed egli considera un suo onore passare sopra le offese.

Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

12 L ’ira del re è come il ruggito di un leone, ma il suo favore è come rugiada sull’erba.

Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

13 U n figlio stolto è una grande sciagura per suo padre, e le risse di una moglie sono il gocciolare continuo di un tetto.

Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

14 C asa e ricchezze sono un’eredità dei padri, ma una moglie giudiziosa è un dono del Signore.

Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

15 L a pigrizia fa cadere nel torpore, e la persona indolente patirà la fame.

Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

16 C hi osserva il precetto preserva la sua vita, ma chi non si dà pensiero della propria condotta morrà.

Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

17 C hi ha pietà del povero presta al Signore, che gli contraccambierà l’opera buona.

Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

18 C astiga tuo figlio mentre c’è ancora speranza, ma non lasciarti andare sino a farlo morire.

Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

19 L ’uomo dalla collera violenta deve essere punito, perché, se lo liberi, dovrai tornare daccapo.

Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

20 A scolta il consiglio e ricevi l’istruzione, affinché tu diventi saggio per il resto della vita.

Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

21 C i sono molti disegni nel cuore dell’uomo, ma il piano del Signore è quello che sussiste.

Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

22 C iò che rende caro l’uomo è la bontà, e un povero vale più di un bugiardo.

Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

23 I l timore del Signore conduce alla vita; chi l’ha si sazia e passa la notte senza essere visitato dal male.

Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

24 I l pigro tuffa la mano nel piatto e non fa neppure tanto da portarla alla bocca.

Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

25 P ercuoti il beffardo, e l’ingenuo diventerà prudente; riprendi l’intelligente e imparerà la scienza.

Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 I l figlio che fa vergogna e disonore rovina suo padre e scaccia sua madre.

Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 C essa, figlio mio, d’ascoltare l’istruzione, se ti vuoi allontanare dalle parole della scienza.

Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

28 I l testimone iniquo si burla della giustizia, e la bocca degli empi trangugia l’iniquità.

Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 I giudici sono stabiliti per i beffardi, e le percosse per il dorso degli stolti.

Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.