1 « Io provo disgusto della mia vita; voglio dare libero sfogo al mio lamento, voglio parlare nell’amarezza dell’anima mia!

Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 I o dirò a Dio: “Non condannarmi! Fammi sapere perché sei in contesa con me!

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 T i sembra cosa ben fatta opprimere, disprezzare l’opera delle tue mani e favorire i disegni dei malvagi?

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 H ai tu occhi di carne? Vedi tu come vede l’uomo?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 S ono i tuoi giorni come i giorni del mortale, i tuoi anni come gli anni degli esseri umani,

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 c he tu investighi tanto la mia iniquità, che t’informi così del mio peccato,

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 p ur sapendo che io non sono colpevole e che non c’è chi mi liberi dalla tua mano?

При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

8 L e tue mani mi hanno formato, m’hanno fatto tutto quanto, eppure mi distruggi!

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 R icòrdati che mi hai plasmato come argilla, e tu mi fai ritornare in polvere!

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 N on mi hai colato forse come il latte e fatto rapprendere come il formaggio?

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 T u mi hai rivestito di pelle e di carne e mi hai intessuto d’ossa e di nervi.

С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 M i hai concesso vita e grazia, la tua provvidenza ha vegliato sul mio spirito,

Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 e d ecco quello che nascondevi in cuore! Sì, lo so, questo meditavi:

Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 s e avessi peccato, l’avresti ben tenuto a mente e non mi avresti assolto dalla mia iniquità.

Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

15 S e fossi stato malvagio, guai a me! Se giusto, non avrei osato alzare la fronte, sazio d’infamia, spettatore della mia miseria.

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 S e l’avessi alzata, mi avresti dato la caccia come a un leone, contro di me avresti rinnovato le tue prodezze;

Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 a vresti trovato contro di me nuovi testimoni e avresti raddoppiato il tuo sdegno contro di me; legioni su legioni mi avrebbero assalito.

Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 « “Perché mi hai fatto uscire dal grembo di mia madre? Sarei spirato senza che occhio mi vedesse!

Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 S arei stato come se non fossi mai esistito, mi avrebbero portato dal grembo materno alla tomba!”

Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 N on sono forse pochi i giorni che mi restano? Smetta egli dunque, mi lasci stare, perché io possa rasserenarmi un poco,

Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 p rima che me ne vada, per non più tornare, nella terra delle tenebre e dell’ombra di morte:

Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

22 t erra oscura come notte profonda, dove regnano l’ombra di morte e il disordine, il cui chiarore è come notte oscura».

Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.