1 H astiado estoy de mi vida: daré rienda suelta a mi queja, hablaré en la amargura de mi alma.

Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 L e diré a Dios: “No me condenes, hazme saber por qué contiendes conmigo.

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 “ ¿Es justo para ti oprimir, rechazar la obra de tus manos, y mirar con favor los designios de los malos ?

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 “ ¿Acaso tienes tú ojos de carne, o ves como el hombre ve ?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 “ ¿Son tus días como los días de un mortal, o tus años como los años del hombre,

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 p ara que andes averiguando mi culpa, y buscando mi pecado ?

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 “ Según tu conocimiento ciertamente no soy culpable; sin embargo no hay salvación de tu mano.

При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

8 “ Tus manos me formaron y me hicieron, ¿y me destruirás ?

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 “ Acuérdate ahora que me has modelado como a barro, ¿y me harás volver al polvo ?

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 “ ¿No me derramaste como leche, y como queso me cuajaste?

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 “ ¿No me vestiste de piel y de carne, y me entretejiste con huesos y tendones?

С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 “ Vida y misericordia me has concedido, y tu cuidado ha guardado mi espíritu.

Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 “ Sin embargo, tienes escondidas estas cosas en tu corazón, yo sé que esto está dentro de ti:

Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 s i pecara, me lo tomarías en cuenta, y no me absolverías de mi culpa.

Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

15 “ Si soy malvado, ¡ay de mí!, y si soy justo, no me atrevo a levantar la cabeza. Estoy harto de deshonra y consciente de mi aflicción.

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 “ Si mi cabeza se levantara, como león me cazarías, y mostrarías tu poder contra mí.

Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 “ Renuevas tus pruebas contra mí, y te ensañas conmigo; tropas de relevo vienen contra mí.

Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 “ ¿ Por qué, pues, me sacaste de la matriz? ¡Ojalá que hubiera muerto y nadie me hubiera visto!

Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 “ Sería como si no hubiera existido, llevado del vientre a la sepultura.”

Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 ¿ No dejará El en paz mis breves días ? Apártate de mí para que me consuele un poco

Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 a ntes que me vaya, para no volver, a la tierra de tinieblas y sombras profundas;

Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

22 t ierra tan lóbrega como las mismas tinieblas, de sombras profundas, sin orden, y donde la luz es como las tinieblas.

Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.