1 P arole del re Lemuel. Massime che sua madre gli insegnò.

Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

2 C he ti dirò, figlio mio? Che ti dirò, figlio del mio grembo? Che ti dirò, o figlio dei miei voti?

Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

3 N on dare il tuo vigore alle donne, non frequentare quelle che mandano in rovina i re.

Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

4 N on si addice ai re, Lemuel, non si addice ai re bere del vino, né ai prìncipi desiderare bevande alcoliche,

Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?

5 c hé a volte, dopo aver bevuto, non dimentichino la legge e calpestino così i diritti di tutti i deboli.

Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.

6 D ate bevande alcoliche a chi sta per perire e del vino a chi ha il cuore amareggiato;

Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

7 p erché bevano, dimentichino la loro miseria e non si ricordino più dei loro travagli.

За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

8 A pri la bocca in favore del muto, per sostenere la causa di tutti gli infelici;

Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

9 a pri la bocca, giudica con giustizia, fa’ ragione al misero e al bisognoso. Elogio della donna virtuosa

Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

10 U na donna virtuosa chi la troverà? Il suo pregio sorpassa di molto quello delle perle.

Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11 I l cuore di suo marito confida in lei, ed egli non mancherà mai di provviste.

Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

12 L ei gli fa del bene, e non del male, tutti i giorni della sua vita.

Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

13 S i procura lana e lino e lavora gioiosa con le proprie mani.

Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

14 È simile alle navi dei mercanti: fa venire il suo cibo da lontano.

Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

15 S i alza quando ancora è notte, distribuisce il cibo alla famiglia e il compito alle sue serve.

При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

16 P osa gli occhi sopra un campo e lo acquista; con il guadagno delle sue mani pianta una vigna.

Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

17 S i cinge di forza i fianchi e fa robuste le sue braccia.

Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

18 S ente che il suo lavoro rende bene; la sua lucerna non si spegne la notte.

Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

19 M ette la mano alla rocca e le sue dita maneggiano il fuso.

Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

20 T ende le palme al misero e porge le mani al bisognoso.

Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

21 N on teme la neve per la sua famiglia, perché tutta la sua famiglia è vestita di lana rossa.

Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

22 S i fa dei tappeti, ha vesti di lino finissimo e di porpora.

Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.

23 S uo marito è rispettato alle porte della città, quando si siede tra gli anziani del paese.

Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

24 F a delle tuniche e le vende, e delle cinture che dà al mercante.

Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;

25 F orza e dignità sono il suo manto, e lei non teme l’avvenire.

Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

26 A pre la bocca con saggezza e ha sulla lingua insegnamenti di bontà.

Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

27 S orveglia l’andamento della sua casa e non mangia il pane di pigrizia.

Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

28 I suoi figli si alzano e la proclamano beata, e suo marito la loda, dicendo:

Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:

29 « Molte donne si sono comportate da virtuose, ma tu le superi tutte!»

Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

30 L a grazia è ingannevole e la bellezza è cosa vana; ma la donna che teme il Signore è quella che sarà lodata.

Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31 D atele del frutto delle sue mani, e le opere sue la lodino alle porte della città.

Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.