1 行 为 纯 正 的 贫 穷 人 胜 过 乖 谬 愚 妄 的 富 足 人 。

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

2 心 无 知 识 的 ， 乃 为 不 善 ； 脚 步 急 快 的 ， 难 免 犯 罪 。

Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.

3 人 的 愚 昧 倾 败 他 的 道 ； 他 的 心 也 抱 怨 耶 和 华 。

Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

4 财 物 使 朋 友 增 多 ； 但 穷 人 朋 友 远 离 。

Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

5 作 假 见 证 的 ， 必 不 免 受 罚 ； 吐 出 谎 言 的 ， 终 不 能 逃 脱 。

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

6 好 施 散 的 ， 有 多 人 求 他 的 恩 情 ； 爱 送 礼 的 ， 人 都 为 他 的 朋 友 。

Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7 贫 穷 人 ， 弟 兄 都 恨 他 ； 何 况 他 的 朋 友 ， 更 远 离 他 ！ 他 用 言 语 追 随 ， 他 们 却 走 了 。

Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

8 得 着 智 慧 的 ， 爱 惜 生 命 ； 保 守 聪 明 的 ， 必 得 好 处 。

Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

9 作 假 见 证 的 ， 不 免 受 罚 ； 吐 出 谎 言 的 ， 也 必 灭 亡 。

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

10 愚 昧 人 宴 乐 度 日 是 不 合 宜 的 ； 何 况 仆 人 管 辖 王 子 呢 ？

Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

11 人 有 见 识 就 不 轻 易 发 怒 ； 宽 恕 人 的 过 失 便 是 自 己 的 荣 耀 。

Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

12 王 的 忿 怒 好 像 狮 子 吼 叫 ； 他 的 恩 典 却 如 草 上 的 甘 露 。

Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

13 愚 昧 的 儿 子 是 父 亲 的 祸 患 ； 妻 子 的 争 吵 如 雨 连 连 滴 漏 。

Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

14 房 屋 钱 财 是 祖 宗 所 遗 留 的 ； 惟 有 贤 慧 的 妻 是 耶 和 华 所 赐 的 。

Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

15 懒 惰 使 人 沉 睡 ； 懈 怠 的 人 必 受 饥 饿 。

Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

16 谨 守 诫 命 的 ， 保 全 生 命 ； 轻 忽 己 路 的 ， 必 致 死 亡 。

Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

17 怜 悯 贫 穷 的 ， 就 是 借 给 耶 和 华 ； 他 的 善 行 ， 耶 和 华 必 偿 还 。

Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

18 趁 有 指 望 ， 管 教 你 的 儿 子 ； 你 的 心 不 可 任 他 死 亡 。

Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

19 暴 怒 的 人 必 受 刑 罚 ； 你 若 救 他 ， 必 须 再 救 。

Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

20 你 要 听 劝 教 ， 受 训 诲 ， 使 你 终 久 有 智 慧 。

Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

21 人 心 多 有 计 谋 ； 惟 有 耶 和 华 的 筹 算 才 能 立 定 。

Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

22 施 行 仁 慈 的 ， 令 人 爱 慕 ； 穷 人 强 如 说 谎 言 的 。

Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

23 敬 畏 耶 和 华 的 ， 得 着 生 命 ； 他 必 恒 久 知 足 ， 不 遭 祸 患 。

Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

24 懒 惰 人 放 手 在 盘 子 里 ， 就 是 向 口 撤 回 ， 他 也 不 肯 。

Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

25 鞭 打 亵 慢 人 ， 愚 蒙 人 必 长 见 识 ； 责 备 明 哲 人 ， 他 就 明 白 知 识 。

Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 虐 待 父 亲 、 撵 出 母 亲 的 ， 是 贻 羞 致 辱 之 子 。

Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 我 儿 ， 不 可 听 了 教 训 而 又 偏 离 知 识 的 言 语 。

Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

28 匪 徒 作 见 证 戏 笑 公 平 ； 恶 人 的 口 吞 下 罪 孽 。

Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 刑 罚 是 为 亵 慢 人 预 备 的 ； 鞭 打 是 为 愚 昧 人 的 背 预 备 的 。

Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.