1 喜 爱 管 教 的 , 就 是 喜 爱 知 识 ; 恨 恶 责 备 的 , 却 是 畜 类 。
Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
2 善 人 必 蒙 耶 和 华 的 恩 惠 ; 设 诡 计 的 人 , 耶 和 华 必 定 他 的 罪 。
Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.
3 人 靠 恶 行 不 能 坚 立 ; 义 人 的 根 必 不 动 摇 。
Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
4 才 德 的 妇 人 是 丈 夫 的 冠 冕 ; 贻 羞 的 妇 人 如 同 朽 烂 在 他 丈 夫 的 骨 中 。
Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.
5 义 人 的 思 念 是 公 平 ; 恶 人 的 计 谋 是 诡 诈 。
Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
6 恶 人 的 言 论 是 埋 伏 流 人 的 血 ; 正 直 人 的 口 必 拯 救 人 。
Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
7 恶 人 倾 覆 , 归 於 无 有 ; 义 人 的 家 必 站 得 住 。
Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
8 人 必 按 自 己 的 智 慧 被 称 赞 ; 心 中 乖 谬 的 , 必 被 藐 视 。
Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
9 被 人 轻 贱 , 却 有 仆 人 , 强 如 自 尊 , 缺 少 食 物 。
По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.
10 义 人 顾 惜 他 牲 畜 的 命 ; 恶 人 的 怜 悯 也 是 残 忍 。
Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
11 耕 种 自 己 田 地 的 , 必 得 饱 食 ; 追 随 虚 浮 的 , 却 是 无 知 。
Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.
12 恶 人 想 得 坏 人 的 网 罗 ; 义 人 的 根 得 以 结 实 。
Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.
13 恶 人 嘴 中 的 过 错 是 自 己 的 网 罗 ; 但 义 人 必 脱 离 患 难 。
В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
14 人 因 口 所 结 的 果 子 , 必 饱 得 美 福 ; 人 手 所 做 的 , 必 为 自 己 的 报 应 。
От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
15 愚 妄 人 所 行 的 , 在 自 己 眼 中 看 为 正 直 ; 惟 智 慧 人 肯 听 人 的 劝 教 。
Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
16 愚 妄 人 的 恼 怒 立 时 显 露 ; 通 达 人 能 忍 辱 藏 羞 。
Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
17 说 出 真 话 的 , 显 明 公 义 ; 作 假 见 证 的 , 显 出 诡 诈 。
Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
18 说 话 浮 躁 的 , 如 刀 刺 人 ; 智 慧 人 的 舌 头 却 为 医 人 的 良 药 。
Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,
19 口 吐 真 言 , 永 远 坚 立 ; 舌 说 谎 话 , 只 存 片 时 。
Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.
20 图 谋 恶 事 的 , 心 存 诡 诈 ; 劝 人 和 睦 的 , 便 得 喜 乐 。
Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
21 义 人 不 遭 灾 害 ; 恶 人 满 受 祸 患 。
Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.
22 说 谎 言 的 嘴 为 耶 和 华 所 憎 恶 ; 行 事 诚 实 的 , 为 他 所 喜 悦 。
Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
23 通 达 人 隐 藏 知 识 ; 愚 昧 人 的 心 彰 显 愚 昧 。
Благоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.
24 殷 勤 人 的 手 必 掌 权 ; 懒 惰 的 人 必 服 苦 。
Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
25 人 心 忧 虑 , 屈 而 不 伸 ; 一 句 良 言 , 使 心 欢 乐 。
Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
26 义 人 引 导 他 的 邻 舍 ; 恶 人 的 道 叫 人 失 迷 。
Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
27 懒 惰 的 人 不 烤 打 猎 所 得 的 ; 殷 勤 的 人 却 得 宝 贵 的 财 物 。
Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
28 在 公 义 的 道 上 有 生 命 ; 其 路 之 中 并 无 死 亡 。
В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.