1 T hen Job answered and said,

Тогава Йов отговори:

2 H ow long will ye vex my soul, and break me in pieces with words?

Докога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?

3 T hese ten times have ye reproached me: ye are not ashamed that ye make yourselves strange to me.

Десет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.

4 A nd be it indeed that I have erred, mine error remaineth with myself.

Даже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.

5 I f indeed ye will magnify yourselves against me, and plead against me my reproach:

Ако непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми,

6 k now now that God hath overthrown me, and hath compassed me with his net.

знайте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.

7 B ehold, I cry out of wrong, but I am not heard: I cry aloud, but there is no judgment.

Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.

8 H e hath fenced up my way that I cannot pass, and he hath set darkness in my paths.

Той е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми.

9 H e hath stripped me of my glory, and taken the crown from my head.

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

10 H e hath destroyed me on every side, and I am gone: and mine hope hath he removed like a tree.

Съкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

11 H e hath also kindled his wrath against me, and he counteth me unto him as one of his enemies.

Заявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си.

12 H is troops come together, and raise up their way against me, and encamp round about my tabernacle.

Полковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми.

13 H e hath put my brethren far from me, and mine acquaintance are verily estranged from me.

Отдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.

14 M y kinsfolk have failed, and my familiar friends have forgotten me.

Оставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.

15 T hey that dwell in mine house, and my maids, count me for a stranger: I am an alien in their sight.

Онези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.

16 I called my servant, and he gave me no answer; I intreated him with my mouth.

Викам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.

17 M y breath is strange to my wife, though I intreated for the children’s sake of mine own body.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;

18 Y ea, young children despised me; I arose, and they spake against me.

и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.

19 A ll my inward friends abhorred me: and they whom I loved are turned against me.

Всичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.

20 M y bone cleaveth to my skin and to my flesh, and I am escaped with the skin of my teeth.

Костите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си.

21 H ave pity upon me, have pity upon me, O ye my friends; for the hand of God hath touched me.

Смилете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 W hy do ye persecute me as God, and are not satisfied with my flesh?

Защо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?

23 O h that my words were now written! oh that they were printed in a book!

О, да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!

24 T hat they were graven with an iron pen and lead in the rock for ever!

Да се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!

25 F or I know that my redeemer liveth, and that he shall stand at the latter day upon the earth:

Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;

26 a nd though after my skin worms destroy this body, yet in my flesh shall I see God:

и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога,

27 w hom I shall see for myself, and mine eyes shall behold, and not another; though my reins be consumed within me.

Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.

28 B ut ye should say, Why persecute we him, seeing the root of the matter is found in me?

Ако кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

29 B e ye afraid of the sword: for wrath bringeth the punishments of the sword, that ye may know there is a judgment.

Тогава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.