1 A nd these are the countries which the children of Israel inherited in the land of Canaan, which Eleazar the priest, and Joshua the son of Nun, and the heads of the fathers of the tribes of the children of Israel, distributed for inheritance to them.

А ето наследството, което израелтяните взеха в Ханаанската земя, което им разделиха свещеникът Елеазар и Исус, Навиновият син, и началниците на бащините домове от племената на израелтяните.

2 B y lot was their inheritance, as the Lord commanded by the hand of Moses, for the nine tribes, and for the half tribe.

С жребий бе разделено наследството на тези девет и половина племена, както Господ беше заповядал чрез Моисей.

3 F or Moses had given the inheritance of two tribes and an half tribe on the other side Jordan: but unto the Levites he gave none inheritance among them.

Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена отвъд Йордан; но на левитите не даде наследство заедно с тях.

4 F or the children of Joseph were two tribes, Manasseh and Ephraim: therefore they gave no part unto the Levites in the land, save cities to dwell in, with their suburbs for their cattle and for their substance.

Защото Йосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тази земя, а само градове за живеене с пасбища за добитъка им и за стоката им.

5 A s the Lord commanded Moses, so the children of Israel did, and they divided the land.

Както Господ беше заповядал на Моисей, така направиха израелтяните, като разделиха земята.

6 T hen the children of Judah came unto Joshua in Gilgal: and Caleb the son of Jephunneh the Kenezite said unto him, Thou knowest the thing that the Lord said unto Moses the man of God concerning me and thee in Kadesh-barnea.

В това време Юдовите синове дойдоха при Исус в Галгал и Халев, син на Ефония, Кенезеца, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мен и за тебе в Кадис-варни.

7 F orty years old was I when Moses the servant of the Lord sent me from Kadesh-barnea to espy out the land; and I brought him word again as it was in mine heart.

Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и му донесох известие според това, което бях видял.

8 N evertheless my brethren that went up with me made the heart of the people melt: but I wholly followed the Lord my God.

Братята ми обаче, които бяха дошли с мен, обезсърчиха народа; но аз последвах напълно Господа, моя Бог.

9 A nd Moses sware on that day, saying, Surely the land whereon thy feet have trodden shall be thine inheritance, and thy children’s for ever, because thou hast wholly followed the Lord my God.

Затова в същия ден Моисей се закле с думите: Земята, на която стъпиха краката ти, ще бъде наследство на теб и на потомците ти завинаги, защото ти напълно последва Господа, моя Бог.

10 A nd now, behold, the Lord hath kept me alive, as he said, these forty and five years, even since the Lord spake this word unto Moses, while the children of Israel wandered in the wilderness: and now, lo, I am this day fourscore and five years old.

И така, Господ ме е опазил жив, както каза, през тези четиридесет и пет години, откакто Господ говорѝ това на Моисей, когато Израел се луташе из пустинята; и сега аз съм на осемдесет и пет години.

11 A s yet I am as strong this day as I was in the day that Moses sent me: as my strength was then, even so is my strength now, for war, both to go out, and to come in.

Днес аз съм толкова силен, колкото в деня, когато Моисей ме изпрати. Каквато беше силата ми тогава, такава е и сега - да воювам, да излизам и да влизам.

12 N ow therefore give me this mountain, whereof the Lord spake in that day; for thou heardest in that day how the Anakims were there, and that the cities were great and fenced: if so be the Lord will be with me, then I shall be able to drive them out, as the Lord said.

И така, дай ми сега тази хълмиста земя, за която Господ каза тогава; защото ти чу в онзи ден, че там имало енакими и големи укрепени градове. Дано Господ бъде с мен и аз ще ги изгоня, както Господ каза.

13 A nd Joshua blessed him, and gave unto Caleb the son of Jephunneh Hebron for an inheritance.

Тогава Исус благослови Халев, Ефониевия син, и му даде Хеврон за наследство.

14 H ebron therefore became the inheritance of Caleb the son of Jephunneh the Kenezite unto this day, because that he wholly followed the Lord God of Israel.

Хеврон стана притежание на Халев, син на Ефония, Кенезеца, както е и до днес, защото той последва напълно Господа, Израелевия Бог.

15 A nd the name of Hebron before was Kirjath-arba; which Arba was a great man among the Anakims. And the land had rest from war.

Преди това името на Хеврон беше Кириат-Арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война.