1 A nd he went out from thence, and came into his own country; and his disciples follow him.

И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него.

2 A nd when the sabbath day was come, he began to teach in the synagogue: and many hearing him were astonished, saying, From whence hath this man these things? and what wisdom is this which is given unto him, that even such mighty works are wrought by his hands?

И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?

3 I s not this the carpenter, the son of Mary, the brother of James, and Joses, and of Juda, and Simon? and are not his sisters here with us? And they were offended at him.

Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него.

4 B ut Jesus said unto them, A prophet is not without honour, but in his own country, and among his own kin, and in his own house.

А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом.

5 A nd he could there do no mighty work, save that he laid his hands upon a few sick folk, and healed them.

И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели.

6 A nd he marvelled because of their unbelief. And he went round about the villages, teaching.

И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше. Изпращането на дванадесетте ученици

7 A nd he called unto him the twelve, and began to send them forth by two and two; and gave them power over unclean spirits;

И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.

8 a nd commanded them that they should take nothing for their journey, save a staff only; no scrip, no bread, no money in their purse:

Заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;

9 b ut be shod with sandals; and not put on two coats.

но да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи.

10 A nd he said unto them, In what place soever ye enter into an house, there abide till ye depart from that place.

И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.

11 A nd whosoever shall not receive you, nor hear you, when ye depart thence, shake off the dust under your feet for a testimony against them. Verily I say unto you, It shall be more tolerable for Sodom and Gomorrha in the day of judgment, than for that city.

А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.

12 A nd they went out, and preached that men should repent.

И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

13 A nd they cast out many devils, and anointed with oil many that were sick, and healed them.

Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха. Убиването на Йоан Кръстител

14 A nd king Herod heard of him; (for his name was spread abroad:) and he said, That John the Baptist was risen from the dead, and therefore mighty works do shew forth themselves in him.

А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него.

15 O thers said, That it is Elias. And others said, That it is a prophet, or as one of the prophets.

А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци.

16 B ut when Herod heard thereof, he said, It is John, whom I beheaded: he is risen from the dead.

Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.

17 F or Herod himself had sent forth and laid hold upon John, and bound him in prison for Herodias’ sake, his brother Philip’s wife: for he had married her.

Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена.

18 F or John had said unto Herod, It is not lawful for thee to have thy brother’s wife.

Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

19 T herefore Herodias had a quarrel against him, and would have killed him; but she could not:

А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

20 f or Herod feared John, knowing that he was a just man and an holy, and observed him; and when he heard him, he did many things, and heard him gladly.

защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

21 A nd when a convenient day was come, that Herod on his birthday made a supper to his lords, high captains, and chief estates of Galilee;

И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,

22 a nd when the daughter of the said Herodias came in, and danced, and pleased Herod and them that sat with him, the king said unto the damsel, Ask of me whatsoever thou wilt, and I will give it thee.

и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам.

23 A nd he sware unto her, Whatsoever thou shalt ask of me, I will give it thee, unto the half of my kingdom.

И ѝ се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми.

24 A nd she went forth, and said unto her mother, What shall I ask? And she said, The head of John the Baptist.

А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.

25 A nd she came in straightway with haste unto the king, and asked, saying, I will that thou give me by and by in a charger the head of John the Baptist.

И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.

26 A nd the king was exceeding sorry; yet for his oath’s sake, and for their sakes which sat with him, he would not reject her.

И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да ѝ откаже.

27 A nd immediately the king sent an executioner, and commanded his head to be brought: and he went and beheaded him in the prison,

И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата

28 a nd brought his head in a charger, and gave it to the damsel: and the damsel gave it to her mother.

и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

29 A nd when his disciples heard of it, they came and took up his corpse, and laid it in a tomb.

А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб. Чудото с нахранването на пет хиляди души

30 A nd the apostles gathered themselves together unto Jesus, and told him all things, both what they had done, and what they had taught.

И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.

31 A nd he said unto them, Come ye yourselves apart into a desert place, and rest a while: for there were many coming and going, and they had no leisure so much as to eat.

А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат.

32 A nd they departed into a desert place by ship privately.

И отидоха с ладията на уединено място насаме.

33 A nd the people saw them departing, and many knew him, and ran afoot thither out of all cities, and outwent them, and came together unto him.

А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.

34 A nd Jesus, when he came out, saw much people, and was moved with compassion toward them, because they were as sheep not having a shepherd: and he began to teach them many things.

И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.

35 A nd when the day was now far spent, his disciples came unto him, and said, This is a desert place, and now the time is far passed:

И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.

36 s end them away, that they may go into the country round about, and into the villages, and buy themselves bread: for they have nothing to eat.

Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

37 H e answered and said unto them, Give ye them to eat. And they say unto him, Shall we go and buy two hundred pennyworth of bread, and give them to eat?

А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста пеняза и да им дадем да ядат?

38 H e saith unto them, How many loaves have ye? go and see. And when they knew, they say, Five, and two fishes.

Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби.

39 A nd he commanded them to make all sit down by companies upon the green grass.

Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.

40 A nd they sat down in ranks, by hundreds, and by fifties.

И те насядаха на редици - по сто и по петдесет.

41 A nd when he had taken the five loaves and the two fishes, he looked up to heaven, and blessed, and brake the loaves, and gave them to his disciples to set before them; and the two fishes divided he among them all.

След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички.

42 A nd they did all eat, and were filled.

И всички ядоха и се наситиха.

43 A nd they took up twelve baskets full of the fragments, and of the fishes.

И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите.

44 A nd they that did eat of the loaves were about five thousand men.

А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. Исус Христос ходи по водата

45 A nd straightway he constrained his disciples to get into the ship, and to go to the other side before unto Bethsaida, while he sent away the people.

И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.

46 A nd when he had sent them away, he departed into a mountain to pray.

След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.

47 A nd when even was come, the ship was in the midst of the sea, and he alone on the land.

И като се свечери, ладията беше насред езерото, а Той - сам на сушата.

48 A nd he saw them toiling in rowing; for the wind was contrary unto them: and about the fourth watch of the night he cometh unto them, walking upon the sea, and would have passed by them.

И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

49 B ut when they saw him walking upon the sea, they supposed it had been a spirit, and cried out:

А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

50 f or they all saw him, and were troubled. And immediately he talked with them, and saith unto them, Be of good cheer: it is I; be not afraid.

защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

51 A nd he went up unto them into the ship; and the wind ceased: and they were sore amazed in themselves beyond measure, and wondered.

И влезе при тях в ладията и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.

52 F or they considered not the miracle of the loaves: for their heart was hardened.

Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. Излекуване на болни в Генисаретските околности

53 A nd when they had passed over, they came into the land of Gennesaret, and drew to the shore.

И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата.

54 A nd when they were come out of the ship, straightway they knew him,

А когато излязоха от ладията, хората веднага Го познаха;

55 a nd ran through that whole region round about, and began to carry about in beds those that were sick, where they heard he was.

и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той.

56 A nd whithersoever he entered, into villages, or cities, or country, they laid the sick in the streets, and besought him that they might touch if it were but the border of his garment: and as many as touched him were made whole.

И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.