1 M y soul is weary of my life; I will leave my complaint upon myself; I will speak in the bitterness of my soul.

Душата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.

2 I will say unto God, Do not condemn me; shew me wherefore thou contendest with me.

Ще кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен.

3 I s it good unto thee that thou shouldest oppress, that thou shouldest despise the work of thine hands, and shine upon the counsel of the wicked?

Добре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите?

4 H ast thou eyes of flesh? or seest thou as man seeth?

Телесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек?

5 A re thy days as the days of man? are thy years as man’s days,

Твоите дни като дните на човека ли са или годините Ти - като човешки дни,

6 t hat thou enquirest after mine iniquity, and searchest after my sin?

че претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми,

7 T hou knowest that I am not wicked; and there is none that can deliver out of thine hand.

при все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?

8 T hine hands have made me and fashioned me together round about; yet thou dost destroy me.

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?

9 R emember, I beseech thee, that thou hast made me as the clay; and wilt thou bring me into dust again?

Помни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 H ast thou not poured me out as milk, and curdled me like cheese?

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 T hou hast clothed me with skin and flesh, and hast fenced me with bones and sinews.

С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;

12 T hou hast granted me life and favour, and thy visitation hath preserved my spirit.

живот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми.

13 A nd these things hast thou hid in thine heart: I know that this is with thee.

Но при все това - това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти;

14 I f I sin, then thou markest me, and thou wilt not acquit me from mine iniquity.

ако съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.

15 I f I be wicked, woe unto me; and if I be righteous, yet will I not lift up my head. I am full of confusion; therefore see thou mine affliction;

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,

16 f or it increaseth. Thou huntest me as a fierce lion: and again thou shewest thyself marvellous upon me.

защото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен.

17 T hou renewest thy witnesses against me, and increasest thine indignation upon me; changes and war are against me.

Отново издигаш против мене свидетелите Си и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат.

18 W herefore then hast thou brought me forth out of the womb? Oh that I had given up the ghost, and no eye had seen me!

И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;

19 I should have been as though I had not been; I should have been carried from the womb to the grave.

бих бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба.

20 A re not my days few? cease then, and let me alone, that I may take comfort a little,

Дните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко.

21 b efore I go whence I shall not return, even to the land of darkness and the shadow of death;

Преди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка -

22 a land of darkness, as darkness itself; and of the shadow of death, without any order, and where the light is as darkness.

земя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.