1 « L'uomo nato da donna vive pochi giorni ed è pieno di inquietudini.

Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.

2 S punta come un fiore poi è reciso; fugge come un'ombra e non dura.

Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи.

3 S opra un tale essere tu tieni gli occhi aperti, e mi fai comparire in giudizio con te.

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе?

4 C hi può trarre una cosa pura da una impura? Nessuno.

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 P oiché i suoi giorni sono fissati, il numero dei suoi mesi dipende da te, e tu gli hai posto dei limiti che non può oltrepassare;

Тъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 d istogli da lui lo sguardo e lascialo stare, finché abbia terminato la sua giornata come un bracciante,

отвърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си.

7 A lmeno per l'albero c'è speranza; se è tagliato, cresce nuovamente e continua a mettere germoglio.

Защото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне

8 A nche se la sua radice invecchia sotto terra e il suo tronco muore nel suolo

даже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;

9 a l sentore dell'acqua germoglia nuovamente e mette rami come una pianta.

понеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.

10 L 'uomo invece muore e rimane atterrato; quando egli esala l'ultimo respiro, dov'è mai?

Но човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той?

11 P ossono venir meno le acque nel mare e un fiume prosciugarsi e seccare.

Както водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва,

12 m a l'uomo che giace non si rialza piú; finché non vi siano piú cieli, non si risveglierà né piú si desterà dal suo sonno.

така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

13 O h, volessi tu nascondermi nello Sceol, occultarmi finché la tua ira sia passata, fissarmi un termine e ricordarti di me!

О, да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!

14 S e l'uomo muore può ancora tornare in vita? Aspetterei tutti i giorni del mio duro servizio, finché giungesse l'ora del mio cambiamento.

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.

15 M i chiameresti e io risponderei; tu avresti un grande desiderio per l'opera delle tue mani.

Ще повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 A llora tu conteresti i miei passi ma non osserveresti i miei peccati;

А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми?

17 s igilleresti il mio peccato in un sacco e copriresti la mia colpa.

Престъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми.

18 M a come una montagna cade e si sgretola e come una rupe è rimossa dal suo posto;

Наистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си;

19 c ome le acque corrodono le pietre e come le alluvioni portano via il suolo della terra, cosí tu distruggi la speranza dell'uomo.

както водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.

20 T u lo sopraffai per sempre, ed egli se ne va; tu sfiguri il suo volto e lo cacci via.

Надделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш.

21 S e i suoi figli sono onorati, egli non lo sa; se sono disprezzati, egli non lo nota.

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях;

22 E gli sente solamente il grande dolore della sua carne e si affligge per se stesso».

знае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.