1 И ма зло, което видях под слънцето, и то е тежко върху хората:

Hay un mal que he visto debajo del cielo, y muy extendido entre los hombres:

2 ч овек, на когото Бог дава богатство, имот и почест, така че душата му не се лишава от нищо, което би пожелал, на когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, а чужденецът ги яде. Това е суета и лоша болест.

El del hombre a quien Dios da riquezas, bienes y gloria, y nada le falta de todo lo que su alma desea; pero Dios no le da facultad de disfrutar de ello, sino que lo disfrutan los extraños. Esto es vanidad, y triste desventura.

3 А ко човек роди сто сина и живее много години, така че броят на годините му да стане много, а душата му да не се насити с блага и още той не приема прилично погребение - казвам, че пометнатото е по-щастливо от него;

Aunque un hombre engendre cien hijos, y viva muchos años, y los días de su vida sean numerosos; si su alma no se sació del bienestar, y también careció de sepultura, yo digo que un abortivo es mejor que él.

4 з ащото то е дошло в нищожество и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина;

Porque en vano viene, y a las tinieblas va, y en la oscuridad queda sepultado su nombre.

5 п ри това то не е видяло слънцето и не е познало нищо. - По-добре е на него, отколкото на онзи.

Además, no ha visto el sol, ni lo ha conocido; más reposo tiene éste que aquél.

6 Д ори два пъти по хиляда години ако би живял някой и не види добро, не отиват ли те всички на едно място?

Pues, aunque viva dos veces mil años, si no disfruta de la dicha, ¿no van todos al mismo lugar?

7 Ц елият труд на човека е за устата му; душата обаче не се насища.

Todo el trabajo del hombre es para su boca, y con todo eso su deseo no se sacia.

8 З ащото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има бедният, който умее как да се държи пред живите?

Porque ¿en qué aventaja el sabio al necio? ¿Qué más tiene el pobre que el que supo caminar entre los vivos?

9 П о-добре е да гледаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятъра.

Más vale ver con los ojos que divagar con el deseo. Y también esto es vanidad y esfuerzo inútil.

10 В сяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; и е известно, че онзи, чието име е Човек, не може да се състезава с по-силния от него.

Respecto de lo que existe, ya hace mucho que tiene nombre, y se sabe que es un hombre y que no puede contender con Aquel que es más poderoso que él.

11 П онеже има много неща, които умножават суетата, то каква полза за човека?

Ciertamente las muchas palabras multiplican la vanidad. ¿Qué provecho saca el hombre?

12 З ащото кой знае кое е добро за човека в живота, във всички дни на суетния му живот, който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека какво ще бъде след него под слънцето?

Porque ¿quién sabe lo que es bueno para el hombre en la vida, todos los días de su vano vivir, los cuales pasan como una sombra? Porque ¿quién enseñará al hombre lo que sucederá después de él debajo del sol?