1 Д умите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -

Слова Екклесиаста, сына Давидова, царя в Иерусалиме.

2 С уета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

Суета сует, сказал Екклесиаст, суета сует, --всё суета!

3 К аква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?

Что пользы человеку от всех трудов его, которыми трудится он под солнцем?

4 Е дно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

Род проходит, и род приходит, а земля пребывает во веки.

5 С ъщо и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

Восходит солнце, и заходит солнце, и спешит к месту своему, где оно восходит.

6 В ятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

Идет ветер к югу, и переходит к северу, кружится, кружится на ходу своем, и возвращается ветер на круги свои.

7 В сичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.

Все реки текут в море, но море не переполняется: к тому месту, откуда реки текут, они возвращаются, чтобы опять течь.

8 В сичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже <до колко; >Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.

Все вещи--в труде: не может человек пересказать всего; не насытится око зрением, не наполнится ухо слушанием.

9 К аквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

Что было, то и будет; и что делалось, то и будет делаться, и нет ничего нового под солнцем.

10 И ма ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

Бывает нечто, о чем говорят: 'смотри, вот это новое'; но было уже в веках, бывших прежде нас.

11 Н е се помнят предишните <поколения;> Нито ще се помнят послешните, грядущите, <поколения, >Между ония, които ще идат подир.

Нет памяти о прежнем; да и о том, что будет, не останется памяти у тех, которые будут после.

12 А з проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

Я, Екклесиаст, был царем над Израилем в Иерусалиме;

13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.

и предал я сердце мое тому, чтобы исследовать и испытать мудростью все, что делается под небом: это тяжелое занятие дал Бог сынам человеческим, чтобы они упражнялись в нем.

14 В идях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

Видел я все дела, какие делаются под солнцем, и вот, всё--суета и томление духа!

15 К ривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

Кривое не может сделаться прямым, и чего нет, того нельзя считать.

16 А з се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

Говорил я с сердцем моим так: вот, я возвеличился и приобрел мудрости больше всех, которые были прежде меня над Иерусалимом, и сердце мое видело много мудрости и знания.

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

И предал я сердце мое тому, чтобы познать мудрость и познать безумие и глупость: узнал, что и это--томление духа;

18 З ащото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.

потому что во многой мудрости много печали; и кто умножает познания, умножает скорбь.