1 М олитва на пророк Авакума, по оплакванията.

Молитва Аввакума пророка, для пения.

2 Г осподи, чух вестта за Тебе и се убоях. Господи, оживявай делото Си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева <Си> помни милостта.

Господи! услышал я слух Твой и убоялся. Господи! соверши дело Твое среди лет, среди лет яви его; во гневе вспомни о милости.

3 Б ог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.

Бог от Фемана грядет и Святый--от горы Фаран. Покрыло небеса величие Его, и славою Его наполнилась земля.

4 С иянието Му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната Му; И там бе скривалището на силата Му.

Блеск ее--как солнечный свет; от руки Его лучи, и здесь тайник Его силы!

5 П ред Него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете Му.

Пред лицем Его идет язва, а по стопам Его--жгучий ветер.

6 Т ой застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките Му бяха както в древността.

Он стал и поколебал землю; воззрел, и в трепет привел народы; вековые горы распались, первобытные холмы опали; пути Его вечные.

7 В идях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.

Грустными видел я шатры Ефиопские; сотряслись палатки земли Мадиамской.

8 Н егодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете Си <И> на колесниците Си за да избавяш?

Разве на реки воспылал, Господи, гнев Твой? разве на реки--негодование Твое, или на море--ярость Твоя, что Ты восшел на коней Твоих, на колесницы Твои спасительные?

9 Л ъкът Ти биде изваден <от покривката си>, <Както Ти> с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.

Ты обнажил лук Твой по клятвенному обетованию, данному коленам. Ты потоками рассек землю.

10 В идяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Дигна ръцете си на високо.

Увидев Тебя, вострепетали горы, ринулись воды; бездна дала голос свой, высоко подняла руки свои;

11 С лънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на Твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото Ти копие.

солнце и луна остановились на месте своем пред светом летающих стрел Твоих, пред сиянием сверкающих копьев Твоих.

12 С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.

Во гневе шествуешь Ты по земле и в негодовании попираешь народы.

13 И злязъл си за избавление на людете Си, За избавление чрез помазаника Си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.)

Ты выступаешь для спасения народа Твоего, для спасения помазанного Твоего. Ты сокрушаешь главу нечестивого дома, обнажая его от основания до верха.

14 П ронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядат скришно сиромаха.

Ты пронзаешь копьями его главу вождей его, когда они как вихрь ринулись разбить меня, в радости, как бы думая поглотить бедного скрытно.

15 С конете Си преминал си морето, Натрупаните много води.

Ты с конями Твоими проложил путь по морю, через пучину великих вод.

16 Ч ух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.

Я услышал, и вострепетала внутренность моя; при вести о сем задрожали губы мои, боль проникла в кости мои, и колеблется место подо мною; а я должен быть спокоен в день бедствия, когда придет на народ мой грабитель его.

17 З ащото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,

Хотя бы не расцвела смоковница и не было плода на виноградных лозах, и маслина изменила, и нива не дала пищи, хотя бы не стало овец в загоне и рогатого скота в стойлах, --

18 П ак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.

но и тогда я буду радоваться о Господе и веселиться о Боге спасения моего.

19 И еова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като <нозете> на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.

Господь Бог--сила моя: Он сделает ноги мои как у оленя и на высоты мои возведет меня! (Начальнику хора).