1 ( По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

Salva, oh SEÑOR, porque se acabaron los misericordiosos; porque se han acabado los fieles de entre los hijos de los hombres.

2 В секи говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.

Mentira habla cada uno con su prójimo con labios lisonjeros; con corazón doble hablan.

3 Г оспод ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

Tale el SEÑOR todos los labios lisonjeros; la lengua que habla grandezas,

4 & lt;На ония>, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

que dijeron: Por nuestra lengua prevaleceremos; nuestros labios están con nosotros, ¿quién nos es señor?

5 П оради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност <онзи> когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.

Por la opresión de los pobres, por el gemido de los menesterosos, ahora me levantaré, dice el SEÑOR: Yo pondré en salvo al que el impío enlaza.

6 Г осподните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

Las palabras del SEÑOR son palabras limpias, como plata refinada en horno de tierra, colada siete veces.

7 Т и, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

Tú, SEÑOR, los guardarás; guárdalos para siempre de esta generación.

8 П ри все, че нечестивите ходят <свободно> от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.

Cercando andan los malos, entre tanto los más viles de los hijos de los hombres son exaltados.