1 ( По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
SEÑOR, no me reprendas en tu furor, ni me castigues en tu ira.
2 З ащото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
Porque tus saetas descendieron en mí, y sobre mí ha descendido tu mano.
3 Н яма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
No hay sanidad en mi carne a causa de tu ira; ni hay paz en mis huesos a causa de mi pecado.
4 З ащото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
Porque mis iniquidades han sobrepasado mi cabeza; como carga pesada se han agravado sobre mí.
5 С мърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
Se pudrieron y se corrompieron mis llagas, a causa de mi locura.
6 П ревит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.
Estoy encorvado, estoy humillado en gran manera, ando enlutado todo el día.
7 З ащото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
Porque mis caderas están llenas de ardor, y no hay sanidad en mi carne.
8 И знемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си.
Estoy debilitado y molido en gran manera; bramo a causa del alboroto de mi corazón.
9 Г осподи, <известно е> {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
Señor, delante de ti están todos mis deseos; y mi suspiro no te es oculto.
10 С ърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
Mi corazón está acongojado, me ha dejado mi vigor; y aun la misma luz de mis ojos no está conmigo.
11 П риятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.
Mis amigos y mis compañeros se quitaron de delante de mi plaga; y mis cercanos se pusieron lejos.
12 С ъщо и ония, които искат живота ми, турят примки <за мене>; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
¶ Y los que buscaban mi alma armaron lazos; y los que procuraban mi mal hablaban calamidades, y todo el día meditaban fraudes.
13 Н о аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
Mas yo, como si fuera sordo no oía; y estaba como un mudo, que no abre su boca.
14 Д а! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
Fui pues como un hombre que no oye, y que en su boca no tiene reprensiones.
15 П онеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
Porque a ti, oh SEÑOR, he esperado; tú responderás, SEÑOR Dios mío.
16 З ащото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
Porque dije: Que no se alegren de mí; ni cuando mi pie resbalare, se engrandezcan sobre mí.
17 З ащото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
Porque yo estoy a punto de claudicar, y mi dolor está delante de mí continuamente.
18 П онеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
Por tanto denunciaré mi iniquidad; me acongojaré por mi pecado.
19 Н о моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
Porque mis enemigos son vivos y fuertes; y se han aumentado los que me aborrecen sin causa;
20 С ъщо и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
y pagando mal por bien me son contrarios, por seguir yo lo bueno.
21 Д а ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.
No me desampares, oh SEÑOR; Dios mío, no te alejes de mí.
22 Б ързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Apresúrate a ayudarme, Señor de mi salvación.