1 Б ивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

¶ Sed imitadores de mí, así como yo de Cristo.

2 А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

Y os alabo, hermanos, que en todo os acordáis de mí, y retenéis las instrucciones mías, de la manera que os hablé.

3 Н о желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.

Mas quiero que sepáis, que el Cristo es la cabeza de todo varón; y el varón la cabeza de la mujer; y Dios la cabeza del Cristo.

4 В секи мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

Todo varón que ora o profetiza cubierta la cabeza, afrenta su cabeza.

5 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

Mas toda mujer que ora o profetiza no cubierta su cabeza, afrenta su cabeza; porque lo mismo es que si se hubiera rapado.

6 З ащото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже <косата>, или да си бръсне <главата>, то нека се покрива.

Porque si la mujer no se cubre, trasquílese también; y si es vergonzoso a la mujer trasquilarse o raerse, cúbrase (la cabeza).

7 З ащото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

Porque el varón no ha de cubrir la cabeza, porque es imagen y gloria de Dios; mas la mujer es gloria del varón.

8 ( Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

Porque el varón no es sacado de la mujer, sino la mujer del varón.

9 п онеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

Porque tampoco el varón es creado por causa de la mujer, sino la mujer por causa del varón.

10 З атова жената е длъжна да има на главата си <белег на> власт, заради ангелите.

Por lo cual, la mujer debe tener potestad sobre su cabeza, por causa de los ángeles.

11 ( Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа;

Mas ni el varón es sin la mujer, ni la mujer sin el varón, en el Señor.

12 з ащото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

Porque como la mujer salió del varón, así también el varón nace por la mujer; todo, sin embargo, sale de Dios.

13 С ами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

Juzgad vosotros mismos: ¿es honesto la mujer orar a Dios no cubierta?

14 Н е учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

La misma naturaleza ¿no os enseña que al hombre sea deshonesto criar cabello?

15 н о, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

Por el contrario, a la mujer criar el cabello le es honroso; porque por cubierta le es dado el cabello.

16 Н о, ако някой мисли да се препира <за това>, - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

Con todo eso, si alguno parece ser contencioso, nosotros no tenemos tal costumbre, ni la Iglesia de Dios.

17 А като ви заръчвам <следното>, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

¶ Pero esto os denuncio, que no os alabo, que no para mejor sino para peor os juntáis.

18 З ащото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

Porque lo primero, cuando os juntáis en la Iglesia, oigo que hay entre vosotros divisiones; y en parte lo creo.

19 з ащото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);

Porque conviene que también haya entre vosotros herejías, para que los que son probados se manifiesten entre vosotros.

20 п рочее, когато <така> се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

De manera que cuando os juntáis en uno, esto no es comer la Cena del Señor.

21 з ащото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди <другиго;> и <така> един остава гладен, а друг се напива.

Porque cada uno toma antes para comer su propia cena; y el uno tiene hambre, y el otro está embriagado.

22 Щ о! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

A la verdad, ¿no tenéis casas en que comáis y bebáis? ¿O menospreciáis la Iglesia de Dios, y avergonzáis a los que no tienen? ¿Qué os diré? ¿Os alabaré? En esto no os alabo.

23 З ащото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

¶ Porque yo recibí del Señor lo que también os he enseñado: Que el Señor Jesús, la noche que fue entregado, tomó el pan;

24 и , като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоминание.

y habiendo dado gracias, lo partió, y dijo: Tomad, comed; esto es mi cuerpo que por vosotros es partido; haced esto en memoria de mí.

25 Т ака взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.

Asimismo tomó también la copa, después de haber cenado, diciendo: Esta copa es el Nuevo Testamento en mi sangre; haced esto todas las veces que bebiereis, en memoria de mí.

26 З ащото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

Porque todas las veces que comiereis este pan, y bebiereis esta copa, la muerte del Señor anunciáis hasta que él venga.

27 З атова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за <грях против> тялото и кръвта на Господа.

De manera que, cualquiera que comiere este pan o bebiere esta copa del Señor indignamente, será culpado del cuerpo y de la sangre del Señor.

28 Н о да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

Por tanto, pruébese cada hombre a sí mismo, y coma así del pan, y beba de la copa.

29 з ащото, който яде и пие без да разпознае <Господното> тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

Porque el que come y bebe indignamente, juicio come y bebe para sí, no discerniendo el cuerpo del Señor.

30 П о тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

Por lo cual hay muchos enfermos y debilitados entre vosotros; y muchos duermen.

31 Н о, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

Pero si nos examináramos a nosotros mismos, cierto no seríamos juzgados.

32 А когато биваме съдени от Господа, <с това> се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

Mas siendo juzgados, somos castigados del Señor, para que no seamos condenados con el mundo.

33 З атова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

Así que, hermanos míos, cuando os juntéis a comer, esperaos unos a otros.

34 А ко някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.

Y si alguno tuviere hambre, coma en su casa, para que no os juntéis para juicio. Las demás cosas ordenaré cuando llegue.